— Виж какво направи с бронята ми! — кресна той. — Надявам се, че адвокатът ти е добър!
— Аз съм адвокат и съм добър — изрече един приглушен глас, последван от приглушено изщракване.
Дърк стреснато вдигна поглед. Изщракването беше просто звук от затваряща се врата на кола.
Човекът беше облечен в италиански костюм, който също беше приглушен. Имаше приглушени очила, приглушена подстрижка и макар че папийонката по самата си природа не е приглушен предмет, точно неговата папийонка въпреки всичко беше много приглушен и небиещ на очи представител на жанра. Той измъкна елегантен портфейл от джоба си, както и елегантен сребърен молив. Вървеше си най-спокойно към задницата на ягуара на Дърк. Записа номера.
— Имате ли визитка? — попита той Дърк, без да го погледне. — Ето ви моята — добави и извади една от портфейла си. Драсна нещо на гърба й. — Номерът на колата ми — поясни той — и името на компанията, където е застрахована. Може би ще сте така добър да ми оставите името на компанията, където е застрахована вашата. Ако не си го спомняте, ще накарам секретарката ми да ви се обади.
Дърк въздъхна и реши, че точно с този няма смисъл да се сбива. Измъкна портфейла си и заровичка из най-различните визитки, които като че ли се акумулираха в него кажи-речи от нищото. За миг се зачуди дали да не стане Уесли Арлът, консултант по океанска навигация на яхти от, както беше видно, Арканзас, но после реши, че не става. Мъжът и без това беше записал номера на колата му и въпреки че Дърк не си спомняше такова нещо, като да си е изплащал застрахователните вноски напоследък, той не си спомняше също така и да не ги е плащал, което си беше доста обещаващ признак. Намръщи се и подаде визитката си, която издаваше всичко. Мъжът я погледна.
— Господин Джентли — каза той. — Частен детектив. Извинете — частен холистичен детектив. Добре.
Той прибра визитката, без да проявява никакъв допълнителен интерес.
Дърк никога през живота си не беше срещал подобно снизходително отношение към себе си. В същия миг от другата страна на колата се чу ново приглушено изщракване. Дърк погледна нататък и видя жена с очила с червени рамки, която му отправяше застинала полуусмивка. Беше жената, която го беше заговорила през оградата в градината на Джефри Енсти, а мъжът, предположи Дърк, вероятно бе нейният съпруг. За миг се зачуди дали да не ги натръшка на паважа и двамата и да не ги разпита строго и безпощадно, но изведнъж се почувствува ужасно изморен и изхабен.
Поздрави жената с червените очила с бегло кимване.
— Готово, Синтия — обади се мъжът метна й една усмивка и после си я прибра. — Всичко е уредено.
Тя едва-едва кимна и двамата се качиха в БМВ-то. След миг-два потеглиха без много шум и изчезнаха надолу по улицата. Дърк погледна визитката, която държеше в ръка. Клайв Дрейкот. Имаше голяма фирма — „Градски адвокати“. Дърк пъхна визитката в портфейла си, качи се унило в колата си и потегли към вкъщи. Там, на прага, търпеливо го чакаше огромен златист орел.
Глава 20
Кейт се нахвърли върху госта си веднага щом и двамата се намериха зад затворената врата на апартамента й и тя можеше да бъде донякъде сигурна, че Нийл няма да се измъкне обратно от апартамента си и да се закатери укорително по стълбите. Постоянният тътен на баса му поне беше гаранция, че няма да ги безпокои.
— Добре! — тросна се ядно тя. — Каква е тази работа с орела, значи? Каква е тази работа с уличните лампи? А?!
Скандинавският бог на гръмотевицата я изгледа сконфузено. Беше му се наложило да махне масивния си шлем с рогата, защото той се удряше във варосания таван и оставяше драскотини. Държеше го под мишница.
— Каква е тази работа — продължаваше Кейт — с автомата от кока-кола? Каква е тази работа с чука? Каква, накратко, е цялата тази работа? А?!
Тор думица не обели. Намръщи се за миг нахално-раздразнително, после се намръщи пак — като че ли неловко, — а най-накрая просто си щръкна там, кървейки в отговор.
Няколко секунди тя се съпротивляваше на надвисналото вътрешно рухване на своя подход, а след това осъзна, че подходът й така и така е тръгнал да ходи по дяволите, тъй че карай да върви.
— Добре де — смънка тя. — Ей сега ще се оправим. Ще намеря нещо дезинфекциращо.
Потършува из кухненския шкаф и се върна с някакво шише само за да чуе как Тор й казва „не“.