Когато му стана ясно, че за момента няма защо да се страхува от орела, който просто го гледаше озадачено и примигваше на парцали, той приседна, после бавно се изправи на крака и поизтупа и поразмаза част от калта по мантото си.
След това пребърка джобовете си за ключовете и отключи входната врата, която като че ли беше малко хлабаво затворена. Изчака да види какво смята да прави орелът.
Орелът леко изшумоля с криле, прескочи прага и се намери в коридора. Огледа се и гледката май не му беше много по вкуса. Дърк не знаеше какво точно очакват орлите от хорските коридори, но трябваше да си признае, че не само орелът реагираше по този начин. Не че безпорядъкът беше толкова голям, но имаше някаква мрачност, която хвърляше покрова си над посетителите, и орелът очевидно не можа да устои на този ефект.
Дърк вдигна големия плосък плик, полегнал върху изтривалката, погледна вътре, за да провери дали съдържа онова, което очакваше, и забеляза, че на стената липсва една картина. Не беше кой знае какво — просто една малка японска литография, която беше открил на „Камдън пасидж“. Доста я харесваше, но работата беше там, че сега литографията я нямаше. Куката стърчеше в стената празна. Освен това, осъзна той, липсваше и един стол.
Възможната значимост на събитието изведнъж му просветна и той се втурна в кухнята. Много от неговите подбрани кухненски прибори явно ги нямаше никакви. Комплектът от изключително неупотребявани ножове „Сабатие“, кухненският комбайн и касетофонът до един бяха изчезнали — но пък си имаше нов хладилник. Очевидно го бяха доставили углавните елементи на Ноби Пакстън и той просто трябваше да направи обичайния си кратък списък.
И все пак той имаше нов хладилник и немалък беше камъкът, който му падна от сърцето. Цялата атмосфера в кухнята сякаш беше станала по-ведра. Напрежението се беше вдигнало. Във въздуха витаеше някакво ново чувство на лекота и пролет, което беше обгърнало дори купчината стари кутии от пица, която сега като че ли беше килната под по-скоро жизнерадостен, отколкото тягостен ъгъл.
Дърк бодро отвори вратата на новия хладилник и с наслада установи, че е хептен, съвсем и абсолютно празен. Вътрешната му лампичка озаряваше съвършено чисти синьобели стени и лъскави хромирани полици. Толкова много му хареса, че мигом реши да си го държи така. Изобщо нямаше да слага нищо вътре. Храната му трябваше да се примири с положението, че ще е изложена на показ.
Хубаво. Затвори вратата.
Остър крясък и пляскане на криле зад него му припомниха, че трябва да забавлява своя гостенин орел. Обърна се и откри, че онзи го гледа на кръв от ръба на кухненската маса.
Сега, когато й беше посвикнал малко, а и всъщност орелът не го беше нападнал подло, както Дърк очакваше, птицата изглеждаше малко по-нестраховито, отколкото преди. Пак си беше бая парче орел, но може би името „орел“ сега сякаш му прилягаше малко повече, отколкото в началото. Дърк се поотпусна, свали шапката си, съблече мантото си и ги метна на един стол.
На този етап орелът се усети, че Дърк като че ли си създава погрешно впечатление за него, и сви и разпусна нокти. Дърк с внезапна тревога установи, че по тях наистина има нещо което много напомняше на съсирена кръв. Бързо се отдръпна. Орелът се изпъна в цял ръст и започна да разперва криле все по-широко и по-широко, като ги размахваше много бавно и се навеждаше напред, за да запази равновесие. Дърк направи единственото, за което се сети при тези обстоятелства, и изхвърча от стаята, като тресна вратата след себе си и я подпря с масата с краката нагоре.
Зад вратата незабавно се надигна ужасна какофония от врясъци, плясъци и драскане. Дърк седна, затиснал с гръб масата. Задъхваше се и се опитваше да си поеме въздух. След малко започна да го обзема тревога относно онова, което орелът смяташе да предприеме. Струваше му се, че той като че ли се мъчи да разбие вратата. На всеки няколко секунди се повтаряше едно и също: първо страшно силно пляскане с криле, след това втурване, после ужасен, хрущящ тъп удар. Дърк не смяташе, че орелът ще успее да пробие вратата, но се уплаши, че при тези си опити той може да се пребие до смърт. Това същество като че ли беше побесняло заради нещо, но заради какво — Дърк не смееше дори да предполага. Опита се да се успокои и да мисли ясно, да измисли какво трябва да направи.
Да се обади на Кейт и да се увери, че е добре.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Да отвори най-после този плик, дето го мъкне със себе си цял ден, ида провери какво има вътре.