Пляс-пляс-пляс-туппп!
За това му трябваше остър нож.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Три доста странни мисли му дойдоха в сравнително бърза последователност.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Първо, единствените налични остри ножове — ако приемем, че хамалите на Ноби все пак са му оставили някой и друг нож се намираха в кухнята.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Това само по себе си нямаше кой знае какво значение, защото сигурно все щеше да намери из къщата нещо, дето да върши работа.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Втората мисъл беше, че самият плик се намира в джоба на мантото му, което беше зарязал метнато на облегалката на един стол в кухнята.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Третата мисъл много наподобяваше втората и имаше връзка с местоположението на листчето с телефона на Кейт.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Ох, Божке.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Е, вече знаеше какво трябва да направи…
Пляс-пляс-пляс-туппп!
… така че нямаше смисъл да се скатава. Той мълком отмести масата от вратата.
Пляс-пляс…
Той се приведе, дръпна вратата и се шмугна под орела, а онзи изхвърча в коридора и се фрасна в отсрещната стена. Дърк тресна вратата след себе си, дръпна мантото от облегалката и натика стола под дръжката на вратата.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Повредите, нанесени от тази страна на вратата, бяха едновременно и значителни, и внушителни и Дърк сериозно започна да се безпокои какво ли показва това поведение за умственото състояние на птицата или за евентуалните промени в него, ако тя продължи да се държи по същия начин още дълго време.
Пляс-пляс-пляс… драс…
Същата мисъл май беше хрумнала и на птицата в същия този миг и след кратък вихър от крясъци и драскане по вратата с нокти тя изпадна в киселото мълчание на претърпелия поражение, което, след като измина около минута, стана също толкова тревожно, колкото и предшествуващият таран.
Дърк се зачуди какво ли си е наумил орелът.
Приближи се предпазливо до вратата и много, много тихичко отмести стола малко, така че да може да гледа през ключалката. Приклекна и надникна през нея. Отначало му се стори, че не вижда нищо и сигурно нещо е запушило ключалката. След това едно леко трепване и проблясък на светлина съвсем близо от другата страна му разкриха смайващата истина: орелът също беше прилепил око до ключалката и гледаше напрегнато през нея. Дърк едва не направи кълбо назад — толкова го шокира това откритие. Дръпна се от вратата, обзет от чувство на лек ужас и погнуса.
Това беше изключително интелигентно поведение от страна на един орел, нали така? Или пък не беше? Как да разбере? Не се сещаше за никой експерт орнитолог, на когото би могъл да се обади. Всичките му справочници бяха струпани по другите стаи, а Дърк нямаше да може да изиграе безнаказано още веднъж същия номер — със сигурност не и когато си има работа с орел, който беше успял да схване за какво служат ключалките.
Отиде до мивката и намери една хавлиена кърпа. Сгъна я на топка, намокри я и докосна с нея първо кървящото си слепоочие, което доста се беше подуло, а после — и носа си, който пък все още беше много чувствителен и през по-голямата част от деня бе поддържал значителни размери. Може пък орелът да имаше крехка душевност и да беше отреагирал зле при гледката на физиономията на Дърк в сегашното й доста плачевно състояние; просто беше превъртял. Дърк въздъхна и седна.
Телефонът на Кейт беше следващото нещо, към което насочи вниманието си. Когато набра номера, отговори му телефонен секретар. Гласът на Кейт му обясни много любезно, че ако обича, може да остави съобщение след сигнала, но ги предупреди, че тя почти никога не си прави труда да ги прослушва и че е по-добре да говори направо с нея, само че не може, защото я няма, така че най-добре да пробва да звънне пак.
„Благодаря ти казвам аз“ — помисли си Дърк и затвори телефона.
Осъзна, че истината е следната: беше прекарал целия ден в непрестанно отлагане да отвори плика, защото се тревожеше какво ли ще намери в него. Не че се плашеше от идеята — въпреки че то си беше за страх, някой да си продаде душата на зеленоок мъж с коса, което уликите се напъваха с всички сили да докажат. Просто беше крайно потискащо това, че я е продал на зеленоок мъж с коса в замяна на дял от славата и почестите, които носи един хит.
Така изглеждаше на повърхността. Така ли беше всъщност?
Дърк хвана другия плик — онзи, който го чакаше върху изтривалката, доставен от куриера на една голяма лондонска книжарница, в която Дърк имаше открита сметка. Измъкна отвътре съдържанието — нотописа на „Врял картоф“, текст и музика Колин Пейнтън, Фил Мълвил и Джеф Енсти.