Текстът беше… ами прям и откровен. Осигуряваше основния повтарящ се фънк-ритъм и внушаваше едно здраво чувство на заплаха и жизнерадостно коравосърдечие, уловило настроенията на миналото лято. Ето какво гласеше той:
И така нататък. Двамата членове на групата си подхвърляха напред-назад повтарящите се фрази от текста, дръм-машината думкаше все по-усърдно и по-усърдно, а в клипа участвуваха и танцьори.
За какво беше всичко това? Голяма работа. Хубава къщичка на „Лъптън стрийт“ с покрит с балатум под и провален брак?
Наистина много работи бяха станали от времето на Фауст и Мефистофел насам, когато човек е могъл да се сдобие с цялото знание на вселената, да постигне всички стремежи на ума си и всички удоволствия на тялото си с цената на своята душа. А сега какво? Мимолетната слава на един хит, някоя и друга модна мебел, една дрънкулка да си я закачиш на стената в кенефа и прас — няма ти главата.
Та каква точно беше работата? Какъв е бил договорът за „Картофа“? Кой какво е получил и защо?
Дърк затършува из едно чекмедже, намери ножа за хляб, пак седна, извади плика от джоба на мантото си и разкъса слепналите се слоеве скоч по ръба му.
Отвътре изпаднаха дебел сноп листове.
Глава 22
Точно в мига, когато телефонът иззвъня, вратата на всекидневната на Кейт се отвори. Богът на гръмотевицата се опита да мине през нея с гръм и трясък, но всъщност тихо полъхна. Явно се беше наквасил много старателно с всичко онова, което Кейт бе изсипала във ваната, после се бе облякъл и бе разкъсал една от нощниците на Кейт, за да си превърже ръката. Той нехайно подхвърли шепа подгизнали букови люспи към ъгъла на стаята. За момента Кейт реши да пренебрегне и умишлените провокации, и телефона. С първото можеше да се справи и сама, а за второто си имаше машинка, която да се справя с него.
— Четох за тебе — предизвика тя бога на гръмотевицата. — Къде ти е брадата?
Той пое книгата — еднотомна енциклопедия, — погледна я и я запокити с презрение.
— Ха! — каза той. — Обръснах я. Докато бях в Уелс — и при спомена се намръщи.
— А какво, за Бога, си правил в Уелс?
— Броих камъните — сви рамене той, приближи се до прозореца и се зазяпа навън.
В осанката му се долавяше някаква огромна, унила напрегнатост. Изведнъж на Кейт й хрумна — мисълта беше придружена от нещо, което доста напомняше на страх, — че понякога хората ги прихваща така заради лошото време. Предполагаше се, че за един бог на гръмотевицата би трябвало да е обратното. Небето навън недвусмислено не го свърташе и светът явно му беше крив.
Изведнъж реакциите й започнаха да стават твърде объркани.
— Извинявай, ако въпросът ми ти прозвучи тъпо — каза Кейт, — ама съм малко нещо в небрано лозе. Не съм свикнала да си прекарвам вечерите с някого, на когото са кръстили цял ден от седмицата. Какви камъни си броил в Уелс?
— Всичките — изсумтя Тор. — Всичките, от ей толчави… — между палеца и показалеца му имаше около половин сантиметър — до ей толчави. — И той разпери ръце — разстоянието между дланите му беше около метър; после отново ги отпусна.
Кейт го погледна неразбиращо.
— Ъ-ъ… и колко точно бяха? — попита тя.
Май учтивостта изискваше да зададе тъкмо този въпрос.
Тор се нахвърли яростно върху нея.
— Брой си ги ти, щом толкова искаш да знаеш! — кресна й той. — Какъв е смисълът да губя толкова, ама толкова, ама толкова години да ги броя, след като аз ще съм единственият, който знае и който някога ще знае, ако взема, че го кажа на някой друг?! А?!
Той й обърна гръб и пак се втренчи през прозореца.
— Е, ами защо, да му се не види, си се захванал с едно толкова необичайно занимание?
— Това беше бреме, с което ме натовари баща ми. Наказание. Покаяние.
— Баща ти? — възкликна Кейт. — Искаш да кажеш Один?
— Бащата на всичко — поясни Тор. — Бащата на боговете на Асгард.
— Та той е жив, казваш?
Начинът, по който Тор я изгледа, очевидно показваше, че е много тъпа.
— Ние сме безсмъртни — простичко обясни той.
Долу Нийл избра точно този момент, за да приключи с тътнещата си свирня, и къщата като че ли отекна в злокобно мълчание.
— Искахте ни безсмъртни и ето ни безсмъртни — продължи Тор с тих, спокоен глас. — Малко ни е трудничко. Вие искате да сме вечни и ето, ние сме вечни. После ни забравихте. Но ние продължаваме да съществуваме. Е, сега най-накрая мнозина са мъртви, а други умират — добави той тихо, — но затова се изискват специални усилия.