Зад първите две врати откри два вградени шкафа. Третият беше малко по-широк и в него беше сложен стол — следователно може би трябваше да минава за стая, тъй като повечето хора не обичат да седят в шкафове, дори и медицинските сестри, на които се налага да вършат много от нещата, които повечето хора не обичат да вършат. Вътре се бяха струпали и пластмасови чашки, впечатляващ брой канички за сметана и кафеварка на преклонна възраст, като всички те се бяха сместили върху една малка масичка и мрачно се оцеждаха над брой от „Ивнинг стандарт“.
Кейт взе в ръце тъмния, подгизнал вестник и се опита да възстанови някои от губещите й се дни. Въпреки замаяното си състояние, което затрудняваше четенето, и въпреки плътно слепналото състояние на вестника тя все пак успя да схване съществения факт, че всъщност никой не можеше да обясни какво точно се беше случило. Изглежда, нямаше сериозно пострадали — само една служителка на някаква авиокомпания беше все още в неизвестност. Инцидентът понастоящем беше класифициран като „Божие дело“.
„Чуден Бог, няма що!“ — помисли си Кейт.
Тя върна на място останките от вестника и затвори вратата зад гърба си.
Зад следващата врата откри стаичка, която по размери беше не по-голяма от нейната. Вътре имаше нощно шкафче и един-единствен банан в поставената върху него купичка.
Леглото беше недвусмислено заето. Тя дръпна вратата към себе си светкавично, но не достатъчно светкавично. За нещастие нещо странно беше привлякло нейното внимание и макар и да го беше забелязала, тя все още не можеше да назове какво точно беше то. Остана да стои на прага зад полузатворената врата с впити в пода очи и със съзнанието, че не трябва да вдига поглед, като много добре знаеше, че ще го вдигне.
Предпазливо отвори вратата за втори път.
Стаята беше тъмна и леденостудена. Студът не я настрои особено оптимистично по отношение на човешкото тяло в леглото. Ослуша се. И плътната тишина не й звучеше особено насърчително. Това не беше тишината на здравия, дълбок сън, това беше тишината на небитието, ако не се броеше далечният шум на рехавото улично движение.
Поколеба се известно време — очертан в рамката на вратата, озъртащ се и ослушващ се силует. Зачуди се колко едър само беше този в леглото и колко ли е студено само с едно тънко одеяло в ледената стая. До леглото имаше малка пластмасова табуретка с овални крачета, почти изцяло затрупана от преметнатия върху нея огромен кожух, и Кейт си помисли, че този кожух щеше да е по на мястото си, ако бяха завили с него леглото и вледененото човешко тяло там.
Най-накрая, като се стараеше да пристъпва възможно най-тихо и предпазливо, тя влезе в стаята и се склони над леглото.
Замръзна в тази поза, загледана в лицето на едрия скандинавец. Макар вледенен и със склопени очи, мъжът беше леко смръщен, сякаш все още се тревожеше за нещо. Изблик на безпределна тъга стисна гърлото на Кейт. Приживе той й се беше сторил човек, налегнат от огромни, донякъде загадъчни грижи, а явно и нещата, които беше открил непосредствено отвъд този живот, му се бяха видели не по-малко гадни. Това я натъжи.
Беше изумена от факта, че той изглеждаше толкова добре. По кожата му нямаше и следа от наранявания. Лицето му изглеждаше сурово и здраво — или по-скоро като на човек, който до съвсем скоро е бил здрав. По-близкият оглед разкри мрежица от ситни бръчици, което сочеше, че е бил на повече от тридесет и пет-шест, колкото му беше дала при първата им среща. Можеше дори да е много запазен и здрав мъж, подгонил петдесетака.
Плътно до стената, встрани от вратата, забеляза нещо съвсем неочаквано. Това нещо беше голям автомат за продажба на кока-кола. Не изглеждаше да е включен: нямаше кабел, който да бъде вкаран в контакт, а върху него беше лепнат малък стикер с надпис, че временно е извън употреба. Изглеждаше като случайно набутан тук от някого, който сега бродеше по коридорите и се чудеше в коя ли от стаите го е бутнал. Голямата му червено-бяла предна витрина беше изцъклила стъклен поглед към стаята и не даваше никакви обяснения. Единствената връзка на машината с външния свят бяха процепът, в който трябваше да се пъхат монетите с различна стойност, и отворът, в който да падат кутийките с различен обем, ако автоматът работеше, с което обаче той не се занимаваше. До автомата беше подпрян стар ковашки чук и това по свой начин бе не по-малко странно.
Някаква отмала постепенно изпълваше тялото на Кейт. Стаята започна плавно да се върти около нея, а откъм сандъците и сандъчетата в ума й се разнесе подозрително пърхане.