Щом се върна, чукът отхвръкна встрани — вече не описваше проста парабола, а следваше нов път — като че ли се плъзгаше покрай някаква гигантска лента на Мьобиус, която го отнесе от другата страна на кулата на „Телеком“. После изведнъж зави обратно и литна право към тях, прекосявайки нощта с невъзможна тежест и скорост като бутало в светлинен лъч. Кейт се дръпна от пътя му и едва не падна в несвяст, а Тор пристъпи напред, изсумтя и улови чука.
При сблъсъка той се разтресе, земята под краката му също се разтресе, а след това чукът кротна в дланта му. Ръката на Тор трепна лекичко и замря.
На Кейт и се виеше свят. Не знаеше какво точно беше станало току-що, но с пълна сигурност то бе нещо, да му се не види, което майка й не би одобрила да се случва още на първата среща.
— Трябва да вършим всичко това, за да отидем в Асгард, така ли? — попита тя. — Или просто се правиш на интересен?
— Отиваме В Асгард… веднага.
В същия миг той вдигна ръка, сякаш за да откъсне ябълка, но вместо да къса каквото и да било, лекичко завъртя длан. В резултат на което целият свят сякаш се измести на една милиардна част от милиардната част на градуса. Всичко се измести, остана разфокусирано за миг и след това се намести отново. Внезапно светът беше станал по-различен.
Доста по-мрачен, пък и по-студен.
Свиреп, противен вятър повя рязко и затъкна дъха им в гърлата. Земята под краката им вече не беше меката, разкаляна трева на хълма, а зловонна, тинеста киша. Мрак беше надвиснал над целия хоризонт. Тук-таме в далечината гореше по някой самотен огън, а на два-три километра на югоизток сияеше ослепителна светлина.
Там грамадни фантастични кули бодяха мрака; огромни кубета и бойници проблясваха в заревото, изливащо се от хиляда прозорци. Това здание се подиграваше на разума, гавреше се с реалността и се присмиваше като пощуряло на нощта.
— Палатът на баща ми — посочи Тор. — Великият дворец Валхала. Там трябва да отидем.
На езика на Кейт беше да каже, че това място дявол знае откъде й е познато, когато вятърът донесе шляпане на конски, копита в калта. Някъде далече между тях и великия дворец Валхала светнаха и заприюдаха няколко факли.
Тор отново заразглежда с интерес главата на чука си, бръсна я с показалец и я потърка с палец. После бавно вдигна поглед, пак се врътна веднъж, дваж, триж и метна оръжието в небето. Този път обаче не пусна дръжката — продължи да я стиска с дясната си ръка, а с лявата плътно обгърна кръста на Кейт.
Глава 25
Явно цигарите имаха твърдото намерение да се превърнат в основен проблем за Дърк.
През по-голямата част от деня — освен веднага след като се беше събудил и освен малко след като се беше събудил, и освен след като току-що се беше сблъскал с въртящата се глава на Джефри Енсти, което си беше разбираемо, а също и освен когато бе седял в онази кръчма с Кейт — той изобщо нямаше цигари.
Пукната цигара нямаше! Беше ги изритал от живота си, хич не си и спомняше за тях. Нямаше никаква нужда от тях. Можеше да мине и без тях. Те постоянно му додяваха и превръщаха живота му в същински ад, но беше решил, че може да се справи с тях.
Ала тъкмо сега, когато изведнъж бе решил — хладно, рационално бе взел едно твърдо и праволинейно решение, а не просто да се беше огънал и да се бе поддал слабоволно на страстта — в крайна сметка да запали цигара, можеше ли да намери? Не!
Кръчмите по това време на нощта бяха вече затворени. Дюкянчето на ъгъла, което работеше до късно вечер, очевидно имаше по-различно понятие за „късно вечер“ от Дърк и макар и Дърк да беше сигурен, че би могъл да убеди собственика в правотата на своята позиция чрез елементарно лингвистично-силогистично перчене, горкия човечец просто го нямаше и не можеше да бъде подложен на нищо подобно.
Километър и половина по-надолу по пътя имаше работеща без прекъсване бензиностанция, но излезе, че току-що я е сполетял въоръжен грабеж. Витрината беше очукана и напукана около една малка дупчица и навсякъде гъмжеше от полицаи. Продавачът очевидно не беше пострадал тежко, но все още губеше кръв от една рана в ръката, тресеше го истерия, мъчеха се да го изкарат от шока и никой не щеше да продаде на Дърк едни цигари. Просто нямаха настроение за такива работи.
— Едно време хората са си купували цигари и по време на бомбардировка! — запротестира Дърк. — Хората са се гордеели с това! Падат бомби, целият град е в пожарища, а те сервират! Някой нещастен човечец, току-що загубил две дъщери и крак, само щеше да ви попита: „С филтър или без?“, ако му поискате цигари!
— Не се и съмнявам, че щяхте да му поискате — измънка пребледнелият полицай.