Нощта беше черна и хубавото й беше, помисли си тя, че не вижда земята. Светлинките, които бе забелязала да сияят тук и там, сега се люшкаха толкова далече долу, че свят й се виеше, но инстинктът й не искаше да ги възприема като сочещи къде се намира земята. Трепкащите лъчи, леещи се от неразумно набучканото с кули и кулички здание, което беше мярнала мигове преди да я сполети това безобразие, сега се клатушкаха все по-далече зад нея.
Продължаваха да се издигат.
Въздухът беше мръсен и дращеше в дробовете й. Носът и очите й бяха протекли и тя не можеше да гледа напред. Все пак веднъж се опита да погледне и за миг съзря замъгления образ на чука, който разсичаше мрака пред тях, и на ръката на Тор, която стискаше късата му дръжка. Чукът я дърпаше напред. Другата ръка на Тор плътно обвиваше кръста й. Силата му надминаваше въображението й, но това не намаляваше нейния гняв.
Имаше чувството, че сега се носят точно под облаците. От време на време се бухваха в някаква влажна мъгла и дишането се превръщаше в още по-трудно и зловредно занимание. Влажният въздух имаше гаден вкус, беше студен като труп, а мократа й коса се ветрееше и я шибаше по лицето.
Тя реши, че този студ определено ще я усмърти, а след малко се убеди, че аха-аха ще припадне. Всъщност се усети, че се мъчи да припадне, ала не може. Но времето потъна в сивота и тя вече не усещаше толкова остро как минава.
Най-накрая разбра, че забавят полет и започват отново да се спускат. Това предизвика у нея нови, свежи вълни от замайване и дезориентация и тя усети, че стомахът й бавно се превръща в преса.
Въздухът, ако не друго, ставаше още по-лош. Вонеше на гадно, беше по-парлив на вкус и като че се насищаше с още повече вихри и въртопи. Определено летяха вече по-бавно и ставаше все по-мъчно и по-мъчно. Чукът отявлено се беше насочил надолу и по-скоро си пробиваше път, отколкото устремно летеше.
Спускаха се все по-надолу, бореха се с все по-гъстите облаци, които се вихреха около тях, и най-накрая започна да й се струва, че са наближили земята.
Вече летяха толкова бавно, че Кейт все пак успя да погледне напред, макар въздухът да беше толкова лютив, та тя можа да хвърли само едно око. В момента, в който го хвърли, Тор пусна чука. Тя не повярва на очите си. Той го пусна само за част от секундата просто за да го хване по-другояче и сега, вместо дръжката да ги тегли, те висяха от нея, а чукът бавно летеше напред. Докато преразпределяше тежестта си според новата, поза, той придърпа Кейт здраво нагоре, сякаш нахлузваше чорап. Спускаха се надолу и все по-надолу, и все по-надолу.
Сега вятърът довя към тях рев и трясък. Идваха нейде отпред. Изведнъж Тор се затича — прескачаше скали, търчеше по каменистия пясък, танцуваше сред рошавите туфи… най-сетне тупна тежко и спря.
Най-накрая се бяха приземили. Олюляваха се, но имаха твърда почва под краката си.
Цели няколко секунди Кейт се опитваше да си поеме дъх. После се изпъна в цял ръст и тъкмо понечи да даде пълен отчет за чувствата си относно последните събития, и то колкото й глас държи, изведнъж с тревога осъзна къде точно се намира.
Макар нощта да беше непрогледна, вятърът, който шибаше лицето й, и соленият мирис й подсказаха, че някъде много наблизо има море. Гърмът на бесния прибой, който се разбиваше о скалите, й подсказа, че всъщност то трябва да се пада горе-долу под нея и че те са застанали много близо до ръба на някаква скала. Тя се вкопчи в ръката на неуязвимия бог, който я беше довел тук, с напразната надежда да го заболи.
Когато зашеметените й сетива постепенно започнаха да се успокояват, тя забеляза, че пред нея се е ширнало мътно сияние, и след малко разбра, че то идва от морето.
Цялото море гореше като инфектирано. То отстъпваше в мрака, хвърляше се напред, вихреше се, а после се разбиваше трескаво и болезнено в крайбрежните скали. Небе и море се бяха вкопчили едно в друго с отровна ярост.
Кейт наблюдаваше безмълвно, а след това усети, че Тор е застанал до нея.
— Срещнах те на летището — каза той. Гласът му надвикваше вятъра. — Опитвах се да се прибера у дома, в Норвегия, със самолет. — Той посочи морето. — Исках да разбереш защо не можех да се прибера по този начин.