След като успя да се стегне, тя насочи вниманието си към Кейт и я огледа от горе до долу.
— Ти си смъртна, миличка, нали? — най-сетне я попита старицата.
— Ми… да — отговори Кейт.
— Личи ти по модните дрешки. О, да. Е, сега виждаш как изглежда светът от другата страна, нали, миличка? И какво ще кажеш?
Кейт обясни, че още не знае какво да каже. Тор седна на пода, опря голямата си глава о стената и замижа. Кейт имаше чувството, че се готви за нещо.
— Едно време не беше чак толкова различно — продължи старицата. — Едно време тука си беше много хубаво, да знаеш — направо си беше прекрасно! Имахме си ние с вас вземане-даване. Големи кавги ставаха, не ще и дума, големи патаклами, ама иначе наистина всичко си беше прекрасно. А сега?! — Тя, въздъхна дълго и изморено и бръсна някаква несъществуваща прашинка от стената.
— Ох, лошо… — додаде тя. — Много лошо стана. Нали разбираш, всяко нещо засяга и другите неща. Нашият свят е свързан с вашия, вашият — с нашия и двата си влияят взаимно. Понякога е трудно да се каже по какъв точно начин… Много често е доста трудно и да харесаш онова, което става. Напоследък все, мъчнотии и гадости стават. Но световете ни почти досущ си приличат по толкова много неща. Когато във вашия свят построят някаква сграда, и тук се появява нещо. Може да е мъничко разкаляно хълмче, може да е пчелен кошер или пък колибка като тази. Може и да е нещо по-големичко, но все ще е нещо. Добре ли си, Тор, миличък?
Богът на гръмотевицата затвори очи и кимна. Беше отпуснал небрежно лакти върху коленете си. Разкъсаните ивици от нощницата на Кейт, с които бе убита лявата му ръка, бяха подгизнали и размъкнати. Той лениво ги размота.
— А ако във вашия свят има нещо, с което не са се оправили както трябва — продължаваше да бърбори старицата, — то се появява и в нашия като стой, та гледай. Нищо не се губи. Нито една срамна тайна. Нито една неизречена мисъл. В нашия свят може да се появи някой нов и могъщ бог или просто някоя буболечка, но че ще се появи, ще се появи. Бих добавила, че напоследък по-често са буболечки, отколкото нови могъщи богове. О, едно време беше друго — сега има толкова повече буболечки и толкова по-малко безсмъртни богове!
— Как така по-малко безсмъртни богове?! — попита Кейт. — Не че съм чак толкова придирчива, но…
— Е, има си безсмъртие и безсмъртие, миличка. Искам да кажа, само да смогна да закрепя тоя нож както трябва и после да смогна и да се метна качествено, ще видим ние кой е безсмъртен, кой не е.
— Цули… — смъмри я Тор, без да отваря очи.
— Както и да е — един по един си отиваме. Така е, Тор. Ти си от малцината, на които им пука. Съвсем малко вече са тия, дето още не са станали алкохолици и не ги е хванал онксът.
— Какво е това? Някаква болест ли? — попита Кейт.
Пак започваше да се ядосва. След като я бяха измъкнали против волята й от вкъщи и беше прехвърчала над цяла Източна Англия, закачена на някакъв си чук, беше много неприятно ей така да я зарежат да си приказва с някаква си побъркана женица със склонност към самоубийство, докато Тор си седеше, гледаше си кефа и я оставяше да полага усилия, за каквито нямаше никакво настроение в момента.
— Това е едно заболяване, миличка, което засяга само боговете. Изразява се в това, че повече не можеш да бъдеш бог, и тъкмо затова засяга само боговете, нали разбираш.
— Разбирам.
— В последния стадий просто лягаш на земята и по някое време от главата ти израства дърво, и край. Сливаш се отново със земята, просмукваш се в червата й, потичаш по жизнените й артерии и най-накрая избликваш навън като мощен поток чиста вода, стига да не ливнат в тебе някой и друг варел химически отпадъци. Кофти работа е да си бог в днешно време, дори и мъртъв бог да си. Е… — добави тя и се тупна по коленете. Извърна поглед към Тор, който беше отворил очи, но ги използуваше само за да се взира в кокалчетата и върховете на собствените си пръсти. — Е, чувам, че тази вечер си имаш работа, Тор.
— Хммм — изсумтя Тор, без да шавне.
— Чувам, че си свикал Голямото събрание за Часа на предизвикателството, правилно ли съм разбрала?
— Хммм — отговори Тор.
— Часът на предизвикателството, хммм? Е, знам, че отношенията ти с баща ти отдавна не са блестящи. Хммм?
Тор явно нямаше да се остави да го въвлекат в разговора. Гък не обелваше.