— О, а. — Дърк усвояваше една съвсем нова за него техника за водене на разговор и беше направо смаян от това, колко успешна се оказваше тя. Погледна стареца с новооткрито уважение.
— Знаеш ли колко са камъните в Уелс? — изведнъж го попита човекът.
— О, а. — Дърк наостри уши. Този виц не го знаеше.
— Нито пък аз. На никого не казва. Вика ти: „Брой си ги сам!“, нацупва се и те зарязва.
— О, а. — Според Дърк вицът беше тъпичък.
— А пък този път хич не се и появи. Не бих го обвинил. Но ми е жал, защото според мене сигурно е прав.
— О, а.
Мъжът потъна в мълчание.
Дърк изчака.
— О, а — с надежда го подкани той.
Нищо.
— Та такова… ъ-ъ… — предпазливо му подсказа Дърк. — Значи според тебе сигурно е прав, а?
— О, а.
— Та, ’начи, дъртият Тор може и да е прав, а? Така ли?
— О, а.
— А за какво точно — търпението на Дърк най-накрая се беше изчерпало — може и да е прав?
— Ами за всичко.
— О, а — предаде се Дърк.
— Не е тайна, че за боговете настанаха трудни времена — мрачно произнесе човекът. — Ясно е на всички, дори и на ония, на които им дреме само за прасетата, а пък повечето са от тях. А когато се чувствуваш вече никому ненужен, е доста трудно да мислиш за нещо друго освен за следващото прасе, дори и навремето да си притежавал целия свят. Всеки го приема просто като неизбежност. Без Тор, искам да кажа. А сега и той се предаде. Не си направи труда поне да се появи и да сподели с нас някое прасе. Отказа се от предизвикателството. О, а.
— О, а — съгласи се Дърк.
— О, а.
— Та такова, предизвикателството на Тор… — Дърк опипа почвата.
— О, а.
— Какво беше?
— О, а.
И последните запаси от търпение на Дърк се изчерпаха и той се озъби на стареца:
— Какво предизвикателство е отправил Тор към Один?!
Човекът се втренчи изненадано в него, а после го огледа от горе до долу с големите си хлътнали очи.
— Ама ти си смъртен, нали?
— Да! — наежи се Дърк. — Смъртен съм. Смъртен съм, че какъв да съм друг. И като съм смъртен, та какво?
— Как попадна тук?
— Проследих те — и Дърк измъкна смачкания празен пакет цигари от джоба си и го остави на масата. — Благодаря — рече той. — Задължен съм ти.
Много тъпо извинение си беше, помисли си той, но за друго не се сещаше.
— О, а. — Човекът отмести поглед.
— Та с какво Тор е предизвикал Один? — Дърк се мъчеше с всички сили да прикрие нетърпението в гласа си.
— На тебе пък какво ти пука? — намръщи се безсмъртният дъртак. — Ти си смъртен. К’во си се загрижил? Вие сте си получили онова, което искате — и ти, и другите като тебе, — макар то вече да не струва почти нищо.
— Какво сме си получили от какво?
— От сделката — поясни безсмъртният дъртак. — От договора, който Тор твърди, че Один е сключил.
— Договор ли? — възкликна Дърк. — Що за договор?
Лицето на мъжа бавно се изкриви от гняв. Огньовете на Валхала танцуваха дълбоко в очите му. Погледна Дърк.
— Продажба на безсмъртна душа — заяви той мрачно.
— Какво? — възкликна Дърк. Вече се беше замислял над тази идея и я беше отхвърлил. — Искаш да кажеш, някой човек му е продал душата си? Кой? Не ми се вижда много смислено.
— Не — рече старецът. — Как да ти се вижда, като не е. Нали ти казах: безсмъртна душа. Душа на безсмъртен. Тор разправя, че Один си е продал душата на Човека.
Дърк се облещи с ужас насреща му, после бавно вдигна очи към балкона. Там ставаше нещо. Големият тъпан отекна отново и патърдията лека-полека взе пак да стихва. Но не последва нито втори, нито трети удар. Като че ли се беше случило нещо неочаквано и фигурите на балкона бяха започнали объркано да щъкат насам-натам. Часът на предизвикателството изтичаше, но сякаш там някой беше успял да отправи някакво предизвикателство.
Дърк се плесна по челото и залитна назад. Най-накрая всичко му беше просветнало. Открай докрай.
— Не на Човека — възкликна той, — ами на двама човеци. На един мъж и на една жена. Той е адвокат, а тя — специалистка по рекламата. Още щом я видях, си казах, че тя е виновна за всичко. Нямах представа колко съм бил прав. — Той настоятелно сръчка събеседника си. — Трябва да се кача там горе. В името на всички богове, помогни ми!
Глава 29
— О… дддииииииииинннннн!!!!!!!
Тор ревна така, че небето се затресе. Тежките облаци изсумтяха, изненадани от внезапния мощен полъх. Пребледняла от уплаха и шок, Кейт залитна назад. Ушите й кънтяха.
— Тоу РАГ!!!!!!!
Той запокити чука право в нозете си. Метна го с такава смайваща сила, че чукът се удари о земята и отскочи на тридесетина метра във въздуха.