— Връзката ви с жена ви не ме интересува.
— Добре. Хубаво тогава. Няма нищо, наистина нищо. Просто си мислех, че ще си струва да понаучите някои неща. Но както желаете, всичко е наред. Добре. Синтия работи в рекламата. Знаете. Тя е старши партньор в една от най-големите агенции. От най-големите. Проведоха една голяма кампания, искам да кажа, наистина голяма, преди няколко години и там един актьор трябваше да играе бог. И да пробутва нещо, знам ли го какво беше, някаква безалкохолна напитка, нали разбирате, от тия, дето са много вредни за зъбите на децата. Пък Один по това време беше последният прошляк. Живееше на улицата. Хич не можеше нищо да върже — просто изобщо не беше приспособен към този свят. С всичката мощ, дето я притежава — само че не знаеше как да я прилага тук и сега така, че да му носи полза. И оттук нататък вече започва съвсем смахнатата работа. Значи, Один вижда тая реклама по телевизията и си вика: „Ей, ама то и аз мога да го работя това, нали съм бог!“ Мисли си, че ако се снима в реклама, може и да му платят. А пък там знаете как е. Плащат дори по-малко от цената на Съединените щати — схванахте ли ми мисълта? Помислете за това. Один, вождът и първоизточникът на всички скандинавски богове, си мисли, че може да изкара някоя кинта, като се снима в реклама на безалкохолни напитки. Та тоя тип, тоя бог най-буквално излиза и се опитва да намери някой, който да го снима в реклама. Толкова наивно, че да ти се доплаче. Но и алчно — да не забравяме алчността. Както и да е, случайно той попада във фокуса на Синтия. По онова време тя е просто незначителна чиновничка, хич не му обръща внимание, мисли го просто за някакъв перко, но после като че ли това, че той е толкова странен, я очарова — та ме накара да се видя с него. И знаете ли какво? Изведнъж на нас ни светва, че е истински. Че тоя тип е истински бог. Истински жив бог с всичките му там божествени сили. И не само бог, ами и най-главният, май онзи, от чиято мощ зависи мощта на всички останали. И иска да се снима в реклама. Я да я повторим тая дума пак, а? Реклама. Направо загубихме ума и дума. Тоя не знаеше ли какво притежава? Не разбираше ли къде би могла да го отведе неговата мощ? Явно не. Трябва да ви кажа, че по-смаяни не сме били през целия си живот. Сма-я-ни! Нека да ви кажа — ние със Синтия винаги сме знаели, че сме… ами по-специални хора и че на нас ще ни се случи нещо много специално. И ето ти го на. Специалното. Ама вижте. Ние не че сме алчни. Ние не я щем цялата тази власт и богатство. Искам да кажа, оттук виждаме целия свят като на длан. Целия… шибан… свят. Ако поискаме, можем да притежаваме света. Но кой иска да притежава света? Помислете си само каква беля си взема човек на главата. Ние дори не искаме огромни богатства — толкова работа отварят на човек тия адвокати и счетоводители, с които му се налага да си има работа, а пък и аз съм адвокат, да ви кажа. Добре, можете и да наемете хора, които да ви наглеждат адвокатите и счетоводителите, но какви ще са тези хора? Пак адвокати и счетоводители, то е ясно. Пък и да знаете, не ни се иска да се нагърбваме с цялата тази отговорност. Прекалено е голяма. Та, значи, ето какво ми хрумна. Все едно да купиш огромен имот и после да разпродадеш онова, което не искаш. По този начин ти се сдобиваш с това, което искаш, разни други хора също се сдобиват с онова, което искат, само че го получават от тебе и ти се чувствуват малко нещо задължени, и освен това помнят, че точно от тебе са го получили, защото се подписват на една хартишка, на която пише колко са ти задължени. И парите се връщат, за да плащаме с тях много, много, много скъпото частно лечение на господин Один. Така че не сме кой знае колко имотни, господин Джентли. Една-две скромни хубави къщи. Едва-две скромни хубави коли. Много приятно си живеем. Наистина много, много приятно. Нямаме нужда от много, защото, каквото и да си поискаме, те се грижат да можем да го получим. Всичко, което искахме — а при тези обстоятелства това си беше разумно, — беше да не знаем нищо повече. Вземаме си скромните придобивки, покланяме се и излизаме. Не искаме нищо повече от абсолютен покой и тишина, и приятен живот, защото Синтия понякога се изнервя. Та така. И после-какво става тая сутрин? Направо пред собственото ни стълбище — прас! Отвратително! Искам да кажа, грозен номер си беше. И знаете ли как стана? Ето как стана: пак беше работа на нашия приятел господин Раг. Опита се да се прави на умничко и хитричко вуду-адвокатче. Жалка работа. Кефи се, като се опитва да ми губи времето с тия свои кални номерца, игрички и ходчета, и след това се опитва да ме обърка, като ми представя сметки за времето, което бил загубил. Това нищо не е. Това е откриване на работни места. Всички адвокати го правят. Добре. Тъй че му казвам: „Ще ти взема сметката. Ще я взема, не ми пука каква е. Дай ми сметката си и ще се погрижа да ти я оправят. Всичко е наред.“ И той ми я дава. Чак по-късно разбирам, че вътре го има това, извъртяното положение. Е, и какво? Прави ми се на умник. Пробута ми врял картоф. Вижте, звукозаписният бизнес е бъкан с врели картофи. Винаги има такива хора, които с радост ще направят нещо за тебе, щом искат да се изкатерят нагоре по стълбичката. Ако заслужават мястото си на стълбичката — ами също получават в замяна грижи и внимание. Щом ти пробутат врял картоф, предавай го нататък. Аз го предадох. Чуйте ме, има много хора, които биха били много щастливи да ми направят някоя услуга. Знаете ли? Много смешно, като си помисли човек, колко далече стигна и колко бързо минаваше от ръце на ръце тъкмо този врял картоф. Много бързо разбрах кой е умен, кой не е. Най-накрая обаче тоя картоф взема и ми се стоварва в задния двор и се боя, че тук вече се налага да задействуваме онази клауза за неустойката. Тая работа с „Уудшед“ е много, много скъпа и според мене вашите клиенти точно тук са се издънили. Обаче камшикът е в нашите ръце. Можем просто да се откажем от цялата тази работа. Повярвайте ми, всичко, което е възможно да поискам, аз вече го имам. Но чуйте ме, господин Джентли. Мисля, че ме разбирате. Бяхме доста откровени един към друг и на мене това ми харесва. Разбира се, има и някои чувствителни места, а освен това аз съм в такова положение, че мога да направя доста неща за вас. Така че можем да се разберем. Каквото и да поискате, господин Джентли, всичко можем да ви уредим.