— Ти имаше ли представа от какво е болен? А той знаеше ли?
— И да е знаел, не ми е казал. Имаше му нещо на белите дробове. Казвах му да отиде в болницата в Сет Ил, но той не искаше да мърда оттук. Разбирах го. Искаше да си умре у дома.
Питър погледна към Бовоар, а сетне и към Гамаш.
— Вие знаете ли какво му имаше? — попита той.
— Знаеш ли защо е дошъл професор Маси? — отвърна Гамаш с въпрос.
— Не. — Питър се вгледа внимателно в бившия детектив. — Но имам чувството, че вие знаете.
— Предполагам, че е искал да си признае греха — рече Гамаш.
— Да си признае? Какъв грях?
— Правилно си се досетил — каза Гамаш. — Професор Норман наистина е умирал. Болен е бил от доста време. Много преди да го осъзнае. Маси го е убил.
— Маси? Но това е нелепо. Защо? Как? С вуду магия?
— Не, с азбест.
При тези думи Питър застина.
— Според мен, когато Маси е разбрал, че те търсим — продължи Гамаш, — а ти от своя страна търсиш професор Норман, той се е досетил, че по всяка вероятност ще намерим и двама ви. И ще разберем всичко.
— Но какво толкова има да се разбира? — попита Питър с недоумение.
— Че години наред професор Маси е изпращал на Норман платна, замърсени с азбест.
— Защо? — учуди се Питър.
— Защото Норман е бил заплаха — обясни Гамаш. — Както Клара беше заплаха за теб. Ти я обичаше, но въпреки това се опита да унищожиш нейното творчество, като междувременно успя да съсипеш брака ви.
Питър изглеждаше така, сякаш бе получил ритник в корема. Но Гамаш не прояви милост. Продължи да гледа художника настойчиво, а Питър кимна в знак на съгласие с казаното.
— Обичаше я и все пак постъпи така — заяви Гамаш, нанасяйки отново удар по болното му място. — Представи си какво можеше да направиш, ако я нямаше любовта. Ако вместо нея изпитваше омраза. Любовта към Клара поне ти е наложила някакви спирачки. Граница, която не можеш да преминеш. Но Маси не е имал такава граница. Усещал е, че може да изгуби всичко. И че Норман ще му го отнеме.
— Но нали е бил отговорен за уволнението на професор Норман? — попита Питър. — Това не му ли е било достатъчно?
— Това няма нищо общо с отмъщението — каза Гамаш. — За Маси е било въпрос на оцеляване. Колежът по изкуствата е бил всичко за него. Той е бил негов дом — физически, емоционален и творчески. А студентите са били неговите деца. Маси е бил уважаваният и почитан професор. Блестящият. Онзи, когото издигат на пиедестал и обожествяват. Но какво е станало, когато на хоризонта се е появил по-талантлив и смел художник, един наистина напредничав преподавател?
Лицето на Питър бе омекнало. Най-накрая можеше да приеме истината. Знаеше какво беше чувството. Да бъдеш изместен. Изоставен. Да гледаш как всичко ти се изплъзва.
Маси се борел за оцеляването си. Уволнението на Норман не било достатъчно. Ако картините на по-младия му колега се появели на някоя изложба, щели да възникнат въпроси за човека, отговорен за отстраняването му.
Маси не можел да допусне това да се случи.
— Когато стените на колежа били почистени от азбест, Маси задържал някакво количество от материала и започнал да изпраща на Норман наръсени с азбест платна — рече Бовоар. — Като подарък. От художник за художник.
— Но как е успявал да организира доставките? — учуди се Питър. — Професор Норман е живеел в горите на Шарлевоа.
— Имал е помощник — обясни Бовоар. — Люк Вашон.
Питър отвори уста, понечи да възрази, но се спря и не каза нищо. Замисли се. И преосмисли всичко, което знаеше.
— Но ако професор Маси е дошъл да признае греха си, къде е сега? — Питър се озърна. — Ако се е изповядал, после не е било нужно да убива Норман, нали? Тогава кой е направил това?
Посочи към леглото.
Гамаш се обърна към Жан Ги:
— Можеш ли да намериш Люк Вашон?
— Oui, patron.
— Арестувай го. Но бъди внимателен. Ловният нож може все още да е у него.
— Oui. Ще се оглеждам и за професор Маси.
— Не е нужно да се безпокоиш за него точно сега, Жан Ги.
— Вярно.
Бовоар тръгна, а Питър се обърна към Гамаш:
— Какво беше това? Защо му каза да не се безпокои за професор Маси?
— Защото съм почти сигурен, че е мъртъв — отвърна Гамаш. — Ще го потърсим, но след като арестуваме Вашон.
— Мъртъв? Откъде знаете?
— Не знам със сигурност. Но ти беше прав — ако е дошъл да прави признания, не е имал никаква причина да убие професор Норман. Освен това е допуснал да го видиш, значи не се е опитвал да скрие присъствието си. Не, мисля си, че професор Маси може би е съжалявал за делата си. Нещата, които на един младеж могат да се сторят приемливи и дори разумни, изглеждат съвсем различно за човек в напреднала възраст. Мисля, че Маси е дошъл да признае истината на Норман и може би дори да го помоли за прошка. След това е щял да се предаде на полицията. Но Люк Вашон не е можел да го допусне.