Когато същата нощ погледна през прозореца, видя съвсем ясно лицето му, имаше усещането, че е възможно да го докосне. Широката усмивка, сините очи, как я прегръща… как я целува. Това й причини непоносима душевна болка. Но при цялата си любов към него разбра нещо друго за себе си. Умееше да оцелява. Той я бе изоставил, ала тя не умря. И за пръв път бе развълнувана от бъдещето, което й готвеше животът, и не се страхуваше.
≈ 18 ≈
Два дни преди Коледа, по-малко от седмица, след като бе уволнена, Габриела се отби в книжарница да купи подарък за професор Томас. Искаше да му избере нещо прекрасно, нещо, което наистина да му достави удоволствие и което липсваше на претъпканите лавици в стаята му.
Беше решила да си потърси друга работа след Коледа. Имаше достатъчно спестени пари, за да плати наема за януари. А чекът от „Нюйоркър“ беше неочакван приход. Искаше от тези пари да избере нещо наистина хубаво за професора. Вече беше осигурила подаръци за всички от пансиона – дребни, но оригинални. Изключение правеше само Стив Портър. Реши, че не го познава достатъчно добре, за да му купува подарък.
Беше намислила да вземе нещо и на майка Грегория, но знаеше, че като се имат предвид обстоятелствата, игуменката не можеше да го приеме. Затова тя реши да й изпрати екземпляр от „Нюйоркър“ с публикувания разказ в него. Даваше си сметка колко доволна, колко горда ще е майка Грегория. За нея щеше да е достатъчно само да разбере, че й е помогнала, а дори да не получеше отговор, Габриела щеше да знае със сърцето си, че игуменката все още я обича. Тази Коледа бе първата от години насам, която щеше да прекара без нея. Но не беше възможно да се направи нищо.
Габи влезе в една голяма книжарница на Трето авеню и се огледа. Имаха нови книги и секция със стари, подвързани с кожа томове, дори някои редки отдавнашни издания. Когато започна да ги разглежда, беше шокирана от цената им. Откри една-две за по няколко хиляди долара. Най-сетне избра нещо, което според нея наистина щеше да зарадва професор Томас. Беше комплект стари книги от автор, който той често й бе давал за пример. Бяха с кожени корици, очевидно много четени, но попадали в грижливи ръце. Когато плащаше, бавно и внимателно отброи парите за трите тома, които бе подбрала. Никога през живота си не бе купувала нещо толкова скъпо, но си струваше.
— Направихте добър избор – похвали я младият англичанин на касата, докато проверяваше сумата. – Миналата година ги намерих в Лондон и се изненадах, че не бяха се изчерпали веднага. Това издание е рядкост. – Поговориха няколко минути за книгите, после той я погледна с любопитство и я попита дали не е писателка.
— Да – отвърна тя предпазливо, – тоест сега правя първите си стъпки. Току-що успях да продам един свой разказ на „Нюйоркър“ благодарение на човека, за когото купих тези книги.
— Вашият агент? – поинтересува се той.
— Не, приятел.
— Разбирам. – Младежът й обясни, че също пише и че последните години изцяло се е посветил на първия си роман.
— Аз все още творя само къси разкази. – Усмихна се тя. – Не съм сигурна, че някога ще събера куража да напиша роман.
— Ще го съберете – уверено заяви той, – макар да не съм убеден дали трябва да ви го пожелая. Аз самият започнах с разкази и поезия. Ала е ужасно трудно да преживяваш от литература. — Той беше сигурен, че тя вече го е разбрала.
— Знам – Габриела пак му се усмихна. – Работих като сервитьорка.
— И аз – засмя се младият човек на свой ред. – Бях барман в Ийст Вилидж, после сервитьор в „Елейн“, а сега работя тук. Всъщност съм управител, а ме оставят да се оправям и с някои покупки. Собствениците живеят на Бермудските острови. Те са пенсионери, купили са книжарницата, защото много обичат книгите. И двамата са писатели. – Той спомена две имена, които веднага й направиха впечатление, после управителят я погледна с любопитство. – Предполагам няма да се откажете от писането в името на сервитьорството. – Знаеше, че бакшишите са добри, но се работеше дълги часове и условията бяха изнурителни.