— Всъщност то се отказа от мен – засмя се тя. – Тази седмица ме уволниха. По случай Коледа.
— Жената, която работеше с мен, има бебе и следващия петък напуска. Може би ще ви заинтересува, какво ще кажете? Заплатата е доста добра, освен това ще можете да четете каквото поискате, когато няма толкова посетители. – После той й се усмихна срамежливо. – Пък и твърдят, че не е толкова неприятно да се работи с мен. Между другото, казвам се Иън Джоунс. – Той протегна ръка, а тя я пое и на свой ред се представи, развълнувана от предложението, което й направи. Каза й каква е заплатата, беше повече, отколкото припечелваше при семейство Баум, заедно с бакшишите, дори при ангажираност по дванайсет часа дневно. Това бе работата, която й допадаше. Предложи му да осигури препоръки, но той каза, че не е необходимо, бе я харесал на външен вид, като поведение и маниери. Беше изискана и интелигентна, освен това бе писателка. Според него тя бе идеалният кандидат. А Габриела се съгласи да започне веднага след новогодишните празници.
Той опакова подаръка за професор Томас, тя го взе под мишница, качи се на автобуса за вкъщи с широка усмивка на лицето и когато влезе в пансиона, буквално изригна от радост.
— Да не би да си продала още един разказ? – попита я развълнувана госпожа Бослицки, която се втурна във фоайето да я посрещне.
— Не, случи се нещо по-хубаво. Намерих си страхотна работа в книжарница! Започвам веднага след Нова година. – По-късно следобед разказа за случилото се на професор Томас, а той се зарадва много заради нея и бе доволен, че я вижда толкова щастлива. Цял ден се бе чувствал зле. Разболяваше се от грип и бронхитът му се изостряше. Ала бе щастлив, седяха в стаята му и разговаряха, бе облечен в стария си халат, който му бе удобен и му топлеше. Габриела нямаше търпение да му даде коледния подарък, но бе решена да изчака до сутринта на Рождество.
На път към стаята си се натъкна на Стив Портър. Изглеждаше малко мрачен, ала не можа да се въздържи да не отбележи, че е щастлива. Тя му обясни, че си е намерила работа, а Стив я поздрави и й пожела късмет. Той самият бе в Ню Йорк от месец, всеки ден ходеше на събеседване, но досега не бе успял никъде, и сподели с нея, че спестяванията му привършват.
— Чувам, че си продала разказ на „Нюйоркър“ – с възхищение отбеляза той. – Май си извадила голям късмет. Радвам се за теб. — Не знаеше, че лошият късмет я бе сполетял още в най-ранно детство и й стигаше за цял живот. Ала на нея й домъчня, че е потиснат. Струваше й се несправедливо тя да е в такова добро настроение, когато той преживява трудни времена. Изведнъж се почувства виновна за всичко, което бе изрекла по негов адрес.
— Благодаря ти за венеца. – За пръв път тя се държеше вежливо с него. Той, изглежда, се стремеше да зарадва всекиго, а тя бе прекалено критична, за което сега съжаляваше. – Ще ти стискам палци, Стив.
— Благодаря, имам нужда. – После той се отдалечи, но след малко се обърна и Габриела усети погледа му. – Исках да те попитам нещо, ала не знам дали няма да ти се стори странно. Чудех се, би ли дошла с мен на литургия в полунощ на Рождество Христово? – Тя се трогна от поканата му. Даваше си сметка, че празникът щеше да е труден за нея след смъртта на Джо и раздялата със „Сейнт Матюс“. Но откак бе напуснала манастира, не бе ходила на литургия.
— Не съм сигурна дали искам да отида – призна Габи честно, – но ако все пак реша, ще отида с теб. Благодаря ти за предложението.
— Моля. Винаги съм на твое разположение. – Той се усмихна и се запъти надолу, за да провери няма ли телефонни съобщения за него. Естествено, след като търсеше работа, се обаждаше често по телефона. А Габриела изведнъж разбра колко несправедлива е била спрямо Стив. Професор Томас бе прав. Той бе чудесно момче. Същото се отнасяше и за Йън Джоунс, новия й шеф. Помисли си колко ли ще е приятно да работи с него. Беше споменал, че живее с някого и очевидно интересът му към Габриела бе професионален и интелектуален, а не продиктуван от романтични подбуди, и това напълно я задоволяваше. Не искаше да се обвързва с никого, да ходи на любовни срещи. Все още Джо й липсваше и тя се питаше дали някога през живота си ще бъде в състояние да прояви интерес към друг. Не можеше да си представи, че би намерила някой, който макар и малко да прилича на него. Но все пак предложението на Стив бе толкова мило. Би било прекрасно да бъдат приятели. Напоследък беше в много добро настроение и нямаше нищо против да завърже приятелство с него. Вечерта, след като занесе на професор Томас вечеря от отсрещния ресторант и седнаха да се хранят в стаята му, тя сподели новото си отношение към Стив.