Изпрати я до стълбите към нейната стая, не искаше да й се натрапва и й помаха за довиждане. Тази нощ тя мисли известно време за него. Беше чудесен човек и бе преживял същите мъки като нея. После, както правеше често напоследък, седна в леглото и заплака, докато препрочиташе писмото на Джо. Ако само можеше да поговори с него, ако можеше да е до него, всичко щеше да е различно. Нямаше да е сама тази нощ, да споделя тайните си с някакъв непознат, да му разказва колко много са се обичали с Джо. Струваше й се нечестно и неправилно, че той бе постъпил така. Повече не му се гневеше, само изпитваше тъга. А когато заспа, сънува Джо, как я чака в градината на манастира.
≈ 19 ≈
На Коледа госпожа Бослицки им приготви пуйка и този път Стив също се присъедини към тях. Той разказа доста любопитни истории, които предизвикаха смеха им, и всички си размениха малки подаръци. Предния ден Габриела излезе и купи на Стив одеколон, защото се притесни, че не е предвидила подарък за него, а той се зарадва и каза, че много му харесва. Тъкмо бил свършил предишното шишенце, пък нямал пари за ново.
Професор Томас направо ахна, когато видя книгите, които Габриела му подари. Не му се вярваше, че е успяла да ги открие, тя му съобщи също, че така е намерила новата работа. Всичко изглеждаше предопределено, това се отнасяше и за срещата й със Стив. Тази вечер двамата разговаряха дълго, а професорът забеляза близостта им и бе много доволен, макар че Габриела общува и с него доста време и както винаги той я победи на домино. След първата игра Томас покани и Стив да се забавлява заедно с тях.
Габриела се притесняваше, че професорът не изглежда добре, все още страдаше от грипа, кашлицата му продължаваше вече няколко седмици. Госпожа Бослицки му приготви чай с лимон, а той добави глътка бренди и предложи на Стив чаша, която младежът прие със задоволство. После се разнежи и каза, че ако не били те, това щяла да бъде най-лошата му Коледа, но благодарение на тях се чувствал добре. Докато говореше за това, Стив се огледа наоколо и извърна очи към Габриела.
Тази вечер той я изпрати до стаята й и се задържа на прага. Беше й подарил хубава тетрадка, подвързана с кожа, и Габи разбираше, че е по-скъпа, отколкото би трябвало да може да си позволи. Всъщност бе подарил на всички хубави неща, професорът получи от него топъл шал.
— Започвам да ги приемам като свое семейство – сподели той и Габриела го разбра съвсем точно. Тя изпитваше същите чувства към възрастните хора. Разговаряха за новата работа, за писането й и не се занимаваха с проблемите от миналото. И без това имаха да решават достатъчно други задачи. Ала на коледната вечеря Габи бе усетила липсата на обкръжението от манастира. Искаше й се да има снимка на Джо и да може да я погледне. Никога не беше имала, сега й бяха останали само спомените и тя винаги се ужасяваше, че може да забрави живия израз на лицето му, очите, интересната му усмивка. Откри, че се е замислила за бейзболната игра, която той бе организирал на четвърти юли, и се засмя при спомена за негова шега. Мисълта за Джо все още я преследваше и Стив го усещаше. Той не искаше да проявява нетърпение, приятно му бе да бъде с нея и същата вечер, преди да се разделят, нежно докосна с ръка лицето й. После, когато се сети за тази интимност, тя се притесни. Все още беше твърде рано да се обвързва с някой друг. Не знаеше дали някога ще може, а Стив беше съвсем различен. Той бе част от реалния свят, беше бизнесмен, не притежаваше невинността и наивитета на Джо, не излъчваше същото вълшебство. Ала бе добър мъж, беше жив и беше тук, до нея, а Джо го нямаше. Джо я беше изоставил. Беше избрал лесния изход, защото не бе достатъчно смел да се бори за нея. Нямаше съмнение, че беше така.
В деня след Коледа Стив се качи горе и почука на вратата. Беше излизал на разходка и й бе донесъл чаша горещо какао. Винаги й правеше силно впечатление със сериозността си, а той се смути, когато видя, че е заета с писане.
— Мога ли да прочета какво пишеш? – попита, сякаш благоговееше пред дарбата й. Тя му даде два свои разказа. Забеляза, че му харесаха, и изпита огромно удоволствие. Те седяха и дълго разговаряха, после тръгнаха да се поразходят. Отново беше студено и като че ли щеше да завали сняг. На сутринта, когато се събудиха, градът наистина бе завит с дебело снежно покривало и двамата със Стив излязоха и се замеряха със снежни топки като деца. Той каза, че това му напомняло детството, а тя се въздържа от коментари за своето. Все още не се чувстваше готова да сподели това. Ала истината бе, че прекарваха чудесно, после, когато се прибраха, той й призна колко се тревожи за парите. Изпращаше известна сума вкъщи, за да подпомага майка си, и ако не намереше работа скоро, вероятно щеше да му се наложи да се върне или най-малкото да се откаже от стаята и да потърси по-евтина, може би някъде в по-бедните квартали на Уест Сайд. Това й прозвуча ужасно, не искаше да го притеснява и нямаше представа как да подеме темата, но благодарение на парите от „Нюйоркър“ тя щеше да има заделена настрана малка сума. Нямаше проблем да му даде на заем, докато нещата при него не се подобрят. След няколко мъчителни опита накрая му каза за идеята си и Стив със сълзи на очи й благодари. Габриела предложи да плати януарския му наем. Стаята му беше почти на същата цена като нейната, той можеше да приеме услугата като заем и да й върне парите, когато му бъде възможно. Тя имаше работа, беше в добра форма и бе много предпазлива при изразходването на оскъдните си средства.