На следващия ден Габи плати наема на Стив на госпожа Бослицки и собственичката вдигна с учудване вежди:
— Така значи? Ти ли ще го издържаш сега? Как едно бедно момче бе ощастливено? – Тя не искаше никой да се възползва от Габриела, дори приятен младеж като Стив Портър. В края на краищата, каза следобед на госпожа Розенщайн, никой не знае нищо за него. Единственото, което им бе известно, беше, че много го търсят по телефона. Габи обаче я успокои, че това е просто заем, и то еднократен.
— Надявам се – рече госпожа Бослицки и отиде да прибере парите. Тя обичаше да получава навреме наема си, но предпочиташе да й го дават хората, които го дължаха.
На следващия ден Габи разговаря за него с Томас, каза му какво е направила и професорът като че ли одобри постъпката й. Според него Габи можеше да му вярва и той бе щастлив, че двамата със Стив се сближаваха.
А в новогодишната нощ Стив я покани на кино. Това бе първата й Нова година извън манастира и тя се чувстваше малко несигурна, но той, изглежда, искаше да бъде с нея. Отидоха да видят новия филм за Джеймс Бонд, намериха го за забавен. След това ядоха сандвичи и се прибраха в пансиона навреме, за да гледат по телевизията празненството на Таймс Скуеър, и в полунощ Габриела изпита облекчение, когато той не понечи да я целуне. Вместо това й заговори за годеницата си, а тя мислеше за Джо, Стив я изпрати до стаята й, създаваше впечатлението, че е щастлив само от това да е до нея. После, докато стояха на прага, той я погледна и без да каже дума, бавно я притегли към себе си. Би могла да го възпре и й се искаше, но намираше нещо толкова привлекателно в начина, по който я гледаше, че тя не му попречи и Стив я целуна. Насили се да си припомни за Джо, ала с притеснение установи колко разпалено е отвърнала на страстта на Стив. Той се възбуждаше само от прегръдката, те се целунаха отново и Габи имаше чувството, че пропада, когато я въведе в стаята и затвори вратата след себе си. Бе невероятно очарователен и тя усети как ръката му опипва блузата й, откопчава я и докосва кожата й и с огромна неохота го възпря.
— Мисля, че не бива да правим това – прошепна дрезгаво.
— И аз – отвърна той, – но ми се струва, че не мога да се удържа. – Беше толкова лъчезарен и красив, много по-страстен, отколкото тя очакваше. После той отново я целуна и изведнъж Габи разбра, че го желае, а той откопча с една ръка ризата си, докато с другата освободи сутиена й, започна да гали гърдите й, след това се приведе и зацелува зърната й. Искаше да му каже да престане, но установи, че не би могла. А когато най-сетне се отдръпна и забеляза, че и двамата са полусъблечени и изгарящи от желание, Габриела погледна притеснено и изненадано.
— Стив, не искам да правим нещо, за което после да съжаляваме – промълви тя накрая, знаеше, че ако не го спре сега, няма да може никога да го стори. И двамата бяха големи хора, нямаха пред кого да отговарят, и двамата бяха загубили любимите си същества, а чувствата им все още бяха незрели, нервите – оголени.
— Не мисля, че ще съжалявам за каквото и да било, което съм направил с теб – прошепна й. – Габи, обичам те.
Тя не можеше да му отвърне със същото. Все още обичаше Джо, но ръцете на Стив като че ли вършеха хиляди чудеса. Искаше той да се върне в стаята си, ала не беше в състояние да го изпъди. Пламенно желаеше да е с него, да лежи до него, да не бъде сама поне тази нощ. Беше Нова година и тя не искаше да мисли за друго, освен за настоящето.
— Габи, нека остана с теб. Не искам да се връщам в стаята си, там е толкова самотно… обещавам, няма да правя нищо, което ти не желаеш. Просто искам да съм тук.