Тя се поколеба, когато го погледна, и се почувства по същия начин. Не искаше да остава сама със спомените си, те можеха да бъдат заедно и да не правят нищо, за което да съжаляват. И двамата бяха достатъчно силни.
Накрая Габриела кимна утвърдително и легна при него с блузата и чорапите. Той не бе свалил ризата си, лежаха прегърнати един до друг под завивките. С него имаше друго усещане. Стив не бе така атлетичен като Джо и тя не го обичаше, но бе мил човек и се запита дали след време няма да се влюби в него. Сигурно щеше да стане, помисли си Габи, той галеше косата й и й шепнеше, почувства се сигурна с него, а това означаваше много за нея. И двамата бяха толкова самотни.
Те шепнаха дълго в тъмното, накрая тя започна да задрямва в прегръдката му. Толкова успокояващо бе да усеща близостта му.
— Честита Нова година – отрони сънено и след малко почти бе заспала, ала изведнъж го почувства. Той продължаваше все така да лежи до нея, но бе изгубил някъде бельото и ризата си и Габи усети, че внимателно сваля пликчетата й. Чорапите й вече не бяха на нея, тя обаче не беше сигурна дали иска да се съпротивлява. Стив я докосна нежно и тя, без да иска, простена слабо в тъмнината. Той бе чувствен и опитен и събуди у нея страст, каквато Джо не бе разпалвал поради невинността и невежеството си. С Джо изживяваха страстта на сърцата, на душите си, бяха отдадени един на друг без задръжки. А онова, което изживяваше със Стив, бе много различно, беше страст от сексуално естество от най-висша класа и силите, които той освободи у нея, биха я уплашили, ако не бе така вещ. Целуваше я, докосваше я, галеше я, бавно я поведе към любовния екстаз и тя не би го спряла вече за нищо на света. Дори би го молила да не спира. Дрехите им лежаха на купчина на пода и той си играеше с тялото й, сякаш свиреше на арфа, Габи изви гърба си на дъга, изгаряше от желание да го поеме в себе си, докато най-сетне мъчително бавно той й даде всичко, което искаше от него. Тя бе завладяна от Стив, полудяла от страст, а той я докара няколко пъти до върха, накрая започна да му се моли да спре, защото не издържаше повече. След това отидоха да вземат душ и той отново я люби прав, после я положи на мокрия под в банята и я облада със сила и възродена чувственост, която я изненада и я остави без сила и без дъх. С Джо не бе преживявала подобно нещо и подозираше, че това повече нямаше да й се случи, но тя никога нямаше да забрави тази нощ, после те се върнаха в стаята й, легнаха и той най-сетне я прегърна, притисна я към себе си, телата им бяха преситени и изтощени и тя заспа дълбоко като бебе.
≈ 20 ≈
Любовната връзка между Стив и Габриела, която започна в новогодишната нощ, бе консумирана отново на следващата сутрин, преди да станат от леглото, и няколко пъти същия следобед, дни след началото й те като че ли правеха само това. Държаха се вежливо един към друг и бяха много предпазливи, когато слизаха долу при другите наематели на госпожа Бослицки, а щом можеха да се отскубнат, препускаха поединично нагоре по стълбите и се срещаха в стаята й, където се любеха до изнемога. Правеха любов всякак и на всички възможни места, той я научи на неща, които тя дори не бе си представяла, че могат да съществуват. Това нямаше нищо общо с чистата, сладка любов с Джо Конърс. Ала изживяването със Стив бе далеч по-силно и невероятно завладяващо. С мъка се разделяше с него сутрин, за да отиде на работа.
Започна на новото място по план, веднага след Нова година, и й беше много приятно. Книжарницата бе върхът на мечтите й. Следваха нощите със Стив, в които той я омагьосваше с различни удоволствия. А когато не бяха в леглото, те разговаряха и се смееха, шегуваха се, повечето пъти дори не се хранеха. Бяха погълнати един от друг и живееха на чипс и бисквити.
— И без това не мога да те изхранвам – пошегува се той, но когато успееха да станат от леглото, тя винаги го насилваше да хапне нещо. Знаеше, че в един момент нещата ще се обърнат и ще може да й върне парите, които бе дала на госпожа Бослицки за януарския му наем. Ала за момента той нямаше никакви средства. Говореше, че на първи февруари ще се изнесе, а Габриела не можеше да понесе мисълта той да я напусне. Затова плати и наема му за февруари, този път даде парите на него, за да не разбере никой, че пак тя го прави. Професор Томас с удоволствие отбелязваше, че Габи харесва Стив, той все още имаше високо мнение за младежа, не спираше да повтаря колко е образован, но знаеше, че някои от другите наематели започваха да подозират любовната връзка с Габриела и не можеше да се каже, че я одобряваха. Стив не работеше вече четири месеца и хората коментираха.
Все така всекидневно му се обаждаха по няколко пъти по телефона, но не постигаше успех въпреки хубавата външност, блестящия ум и скъпия си гардероб. Просто не се търсеха специалисти с неговата квалификация или поне така казваше на Габриела и тя му вярваше. Той смяташе, че хората се притеснявали от него, защото бил прекалено квалифициран, а някои просто му завиждали и тя му вярваше. Беше перфектен във всяко отношение.