Напоследък тя пишеше все по-рядко и професорът я сгълча, а когато разказът й бе публикуван в мартенския брой на „Нюйоркър“, той й напомни, че е време да напише друг. Повтаряше й, че желязото се кове, докато е горещо. Ала единствената топлина, която й бе потребна, бе топлината от тялото на Стив. С него тя откриваше свят, много по-вълнуващ и опияняващ от всичко, което си бе представяла. Единственото, което я тревожеше, бе, че от Коледа насам професорът не се чувстваше добре. Госпожа Розенщайн го караше да се изследва, но той винаги казваше, че мрази лекарите, и твърдеше, че тя вдига шум за нищо, а Габриела бе склонна да му повярва. Без съмнение не изглеждаше добре и продължаваше да кашля. Кашлицата бе дълбока и разтърсваща и дори тя да нямаше връзка със Стив, професорът все едно не бе в състояние да я изведе на вечеря. Радваше се, че е заета, освен това Габи изглеждаше много по-добре от преди. Видимо процъфтяваше под вниманието на Стив.
Понякога Стив я навестяваше в книжарницата и разменяше по някоя дума с Йън. Двамата мъже, изглежда, си допадаха, което носеше удоволствие на Габи и нерядко те излизаха заедно на вечеря с Йън и приятелката му. Както винаги Габриела даваше пари на заем на Стив. Той никога нямаше. Банковата му сметка бе празна от три месеца и разполагаше единствено с парите, които Габи му предоставяше. Всъщност тя го издържаше със заплатата от книжарницата. Това означаваше лишения за нея, но жертвата й се струваше незначителна, след като щеше да му помогне. Пък и той винаги бе благодарен и й се отплащаше с внимание, беше мил с нея, переше, докато тя ходеше на работа, а най-често я любеше по няколко часа, щом я видеше да се появява на прага. Имаше случаи, когато я чакаше в леглото, чисто гол. А тя не искаше да го разочарова с оплакване, че е уморена след дългия ден или че просто в момента не го желае. Той обичаше да й доставя удоволствие, това бе единственият подарък, който можеше да й поднесе, и беше повече от щедър с тялото си.
През май Габриела си даде сметка, че Стив повече не споменава за интервюта, нито за компании, в които да се обажда. Изглежда, вече изобщо не търсеше работа и никак не се притесняваше направо да й иска пари. За заем не ставаше и дума. Единственото, което я тревожеше, бе, че във връзката им настъпи невидима промяна, която той очевидно намираше за нормална. На няколко пъти го сварваше да рови в дамската й чанта и да си взема колкото иска пари оттам. След това си даде сметка, че започва да крие парите си от него. Не му казваше в кой ден получава заплата. На първи юни тя се замисли, че плаща наема му от шест месеца, и го попита дали не иска да се откаже от стаята си. Нейната бе по-хубава, макар неговата да бе по-евтината. Но той не се възхити от предложението й.
— Не, това ще ме притесни – гордо отказа Стив. – Всички ще разберат, че ти ме издържаш. Освен това не е хубаво за репутацията ти. – Ала да плаща всеки месец стаята му беше катастрофално за бюджета й. Заплатата би била достатъчна за нея, макар и да не бе твърде голяма, но парите се стопяваха, след като платеше наема му, такситата за събеседванията и срещите, храната за деня. Искаше да му предложи да започне работа като сервитьор, както тя бе постъпила преди време. Ала когато се опита да повдигне въпроса, след като отново бе платила наема му и не можеше да прибере дрехите си от химическо чистене, той се ядоса.
— Да не би да ме наричаш жиголо? – Нахвърли се разгорещено върху нея в стаята й, а Габриела се почувства омерзена от думите му.
— Не съм казала това. Просто трябва да разбереш, че не мога да си позволя да те издържам. – Никога преди не бе разисквала подобен въпрос с когото и да било, тази територия й бе непозната и не й харесваше. Караше я да се чувства като чудовище, а изглежда, смяташе, че тя му дължи нещо и лесно се обиждаше.
— Това ли смяташ, че правиш? – развика се, засегнат до мозъка на костите си. – Издържала ме! Как смееш! – Ала тя бе дръзнала, независимо как щеше да го нарече той. – Единственото, което правиш, Габриела, е да ми даваш пари на заем.
— Знам, Стив… съжалявам. Просто… невинаги се справям. Заплатата ми не е достатъчно голяма. Мисля, че трябва да започнеш каквато и да било работа.
— Не съм посещавал Йейл и Станфорд, за да уча как се сервира.