— Е, принцесо, и какво сега? Лимузина или ваканция в Хонолулу? – пошегува се Стив и я прегърна през рамо. Дори сама пред себе си трябваше да признае, че наследството в значителна степен разрешаваше проблемите й. То променяше много неща, а тя само съжаляваше, че не може да сподели щастието си с майка Грегория и със сестрите от „Сейнт Матюс“. Може би във всичко имаше Божи пръст. Ако не бяха затворили вратата на манастира за нея, това никога не би се случило. Годината бе изключителна за Габриела и беше трудно да се повярва, че са минали едва десет месеца, откак е напуснала светата обител. Професорът бе написал завещанието си през юни, все едно е предчувствал, че наближава последният му час. След като госпожа Розенщайн се бе разболяла през пролетта и неговото здраве се влоши, той искаше да огласи волята си и се бе оказало, че е трябвало да постъпи точно така.
Тази вечер всички заедно излязоха на вечеря, а Габриела ги покани официално, макар да се наложи госпожа Бослицки да й заеме пари. Когато се върнаха, Габи тихо отиде в стаята на професора и погледът й се спря на библиотеката, която бе наследила. Имаше някои хубави книги, включително онези, които му бе подарила за Коледа. След това седна на бюрото и разгледа картотеката, после отвори едно от чекмеджетата, за да провери дали няма други документи там, и откри пачка писма с надпис „Стив Портър“. Тя се изненада, като ги видя, и ги извади. Това бяха копия от цялата му кореспонденция, която бе показал на Стив преди седмица. Писмата до Станфорд и Йейл, отговорите, писмата до съответните изправителни отдели и когато тя ги разгледа и изчете внимателно, едно по едно, остана ужасена. В тях откри мъж, когото не бе познала, в някои видя дори „чудовище“, както професорът му бе казал. Прочете списъка на измислените му имена, престъпленията, присъдите, времето, което бе прекарал в различни изправителни заведения и затвори, в повечето случаи за измами и изнудване. Бе отмъкнал пари от жени в няколко щата, беше известен с ролите, които играеше, имаше любовни връзки, после жертвите си използваше по всевъзможни начини, докато изхарчеше всичките им пари. От време на време Стив продаваше малки количества наркотици. Правеше всичко, на което бе способен, за да измъква пари от всеки срещнат. А от едно писмо, което съдържаше информация за разговор със социален работник в затвора, разбра, че той не е завършил дори гимназия. Да не говорим за Станфорд и Йейл. Другите разкрития за Габриела бяха много по-ужасни, отколкото липсата на диплома. Изведнъж тя разбра какво се случва с нея през последните седем месеца и какво прави той. Стив я бе използвал безмилостно, жестоко, не даваше и пет пари за нея, изобщо не го интересуваше коя е. Въобще не е имало катастрофа, годеница, родителите му бяха починали, когато е бил дете, бе израсъл във възпитателни домове и в специални щатски заведения за младежи. Не е имал болна майка в Демойн, баща му не е умрял предишната година. Всяко нещо, което й бе казал, за да пробуди съчувствие и да се сближи с нея, беше лъжа. Дори името не бе истинското. Стив Портър, когото тя познаваше и мислеше, че обича, беше пълна измислица.
Това бе по-лошо от всичко друго, което й се бе случило досега, по-страшно, отколкото загубата на Джо. Тогава сърцето й се разкъсваше от болка, но всичко бе реално и тя бе сигурна, че той я обича. Този човек сега бе измамник и престъпник. Бе я лъгал, използвал, бе я окрал и се бе възползвал от нея по всички възможни начини. Изведнъж й се повдигна и тя се почувства омърсена. Усещаше се зле само като си помислеше за него и като се сетеше как бе постъпвал с нея, за интимния им живот. Чувстваше се като проститутка, а всъщност той се държеше като жиголо. Бе дори по-лош.
Остана дълго време с писмата в ръка, после ги върна в чекмеджето и го заключи. Не знаеше какво да му каже, как да го отбягва. А след това с чувство на страх се запита дали професорът не се е изправил лице в лице с него, дали Стив бе разбрал какво е открил възрастният човек и дали не го е наранил. Мисълта я накара да се разтрепери. Изтръпна при това предположение, но все пак вече се досещаше, че нещо ужасно се е случило.
Излезе тихо от стаята и се прибра в своята. Седна на леглото и се опита да подреди обърканите си мисли, когато Стив влезе.
— Добре ли си? – тя му изглеждаше странно, но бе имала страхотен ден. Това бе награда, която не бе очаквал. Беше си мислил, че старият глупак няма и цент и че ще трябва да продължава да живее от заплатата на Габриела и от оскъдните й спестявания. Истински удар му нанесе завещанието и за минута дори не се съмняваше, че тя му е в кърпа вързана.