— Интересно четиво, а? – Стив посочи малката купчина писма и от погледа му разбра, че ги е виждал и преди това. Вече не го интересуваше какво знае тя. Беше се добрал до парите.
— Не разбирам какво имаш предвид – рече Габриела, искаше думите й да прозвучат спокойно, обърна едно от писмата, за да скрие другите.
— Разбираш. Успя ли да ти каже, преди да умре? Или току-що ги намираш? – Той се бе върнал в къщата да потърси дали няма някакви копия от писмата. Старото копеле беше човек, който би се застраховал.
— Според теб какво съм намерила? – И двамата знаеха, че в момента си играят на котка и мишка.
— Моята малка история. Професорът бе направил твърде подробно разследване. Разбира се, има още много факти, но мисля, че се е добрал до най-важното. – Видимо Стив Портър бе горд с постъпките си и изглеждаше толкова самоуверен, че на нея й се повдигаше само като го наблюдаваше. Кой беше този мъж? Той не представляваше нищо за нея. Напълно непознат. – Разговаряхме с него за това в деня, когато той… хм… падна. – Стив натърти на последните си думи, а нейните очи блестяха от гняв, когато се изправи лице в лице срещу него.
— Ти си го направил, нали? Копеле такова. – Никога не бе наричала друг човек така, но той го заслужаваше. – Ти си го ударил, нали? Или просто си го бутнал? Какво му направи, Стив? – Искаше да разбере какво е станало.
— Абсолютно нищо. Той просто ме улесни. Старият глупак се доведе сам до това състояние. Аз му помогнах съвсем малко. Много се тревожеше за теб. Сега разбирам защо. Не допусках, че ти си неговата наследница. Това бе голям късмет, нали? И за двама ни. Или ти си знаела и разигра изненадата само пред другите?
— Разбира се, че не знаех. Откъде бих могла?
— Може би е споделил.
— Ще кажа на другите какво си направил – смело го заплаши тя, убедена както винаги, че справедливостта ще възтържествува. Според нея човек трябваше да отстоява позицията си, да се стреми да знае и да защитава истината и тогава дяволът ще избяга. Но не и в този случай. Нито пък, ако ставаше дума за майка й. – А след като им кажа, ще извикаме полиция. По-добре изчезни от града възможно най-бързо или ще съжаляваш. – Тя трепереше от ярост, изправена пред него. Знаеше, че по един или друг начин, макар и косвено, той бе убил професора.
— Не мисля така, Габи. – Стив я погледна спокойно. – Не мисля, че ние ще кажем каквото и да било на някой друг. Или поне ти няма да го направиш. Аз бих могъл. Мога да кажа на полицията, че си знаела какво ще ти остави, че си говорила с мен за това много пъти и си настоявала да го убия. Разбира се, аз съм отказал и съм уговарял и теб да не го правиш. Ти дори си ми предложила пари, ако го сторя. Половината наследство. Триста хиляди долара. Твърде впечатляващо. А аз само съм говорил с него и той е получил удар. Човек не може да влезе в затвора за това, но ще ти лепнат присъда, защото си замисляла убийство на някой, от когото ще наследиш много. Всъщност, ако свидетелствам в полза на щата и те обвиня, ще ми предложат защита, а ти ще получиш десет-петнайсет години затвор. Как ти звучи? – Струваше й се чудовищно, не можеше да повярва на ушите си. Моментално се вцепени и млъкна. – Разбира се, ще го направя, ако веднага не се съгласиш да ми дадеш петстотин хиляди долара. Сега е великият момент, Габи. Това е малка цена, с която ще платиш свободата си. Помисли си. От десет до петнайсет години. А затворът е твърде отвратително място за хлапе като теб. Знам го. Бил съм там.
— Как можа да ми причиниш това? – невярващо промълви тя, очите й плуваха в сълзи. – Как можа? – Беше й казвал, че я обича. Беше се преструвал безброй пъти, а сега я изнудваше, заплашваше да съсипе живота й заради половин милион долара.
— Не беше трудно, скъпа. Затова се върти светът. Заради парите. Те са голямо нещо, когато ги имаш. А все пак аз ти оставям сто хилядарки. Не можеш да се оплачеш. На теб не ти трябва много. По-добре решавай бързо. Ако си отвориш устата, ще те съсипя. Мисля, че сега е моментът да се обадим в банката и на адвоката.
— Как ще обясниш, че ти давам всичко? Не се ли страхуваш, че няма да изглежда нормално?
— Ще го измислим. Жените правят много луди неща от любов, Габи. Сигурен съм, че го знаеш. – В края на краищата тя се бе влюбила в свещеник и бе забременяла от него. Това бе достатъчно голяма лудост.
— Не мога да повярвам, че постъпваш така.
— Ще повярваш, Габи. Петстотин хиляди долара или шестстотин хиляди, ако не побързаш, и аз си отивам завинаги от живота ти. Големият лош вълк ще изчезне и ти ще плачеш за мен, и до края на живота си ще лежиш, свита на топка в долния край на леглото, ще сънуваш кошмари и ще хленчиш за Джо и за майка си. – Използваше всичките тайни, които беше споделяла с него, срещу нея.