— За Бога, Елоиз, просто се държах вежливо. Тя доста пийна и не знаеше какво прави.
— Колко удобно за теб – студено отбеляза жена му.
— Предполагам, че когато презрамката падна от рамото й и се видяха гърдите й, е било просто случайност, че ти практически я целуваше в този момент. – Тя се разхождаше из стаята, пушеше, двамата бяха пили доста на приема.
— Не съм я целувал и ти го знаеш. Ние просто танцувахме.
— Та ти направо я любеше, там, на дансинга. Унижи ме пред очите на нашите приятели. – Що се отнасяше до нея, Елоиз смяташе, че трябва да бъде наказан заради поведението си.
— Може би, ако проявяваше по-голям интерес към леглото ми, Елоиз, не бих танцувал по този начин с напълно непозната. – Всъщност тя повече не го интересуваше. Та би ли могъл да опази чувствата си, след като бе видял как се отнася към Габриела? Двамата повишиха доста тон, но дъщеря им вече не ги чуваше. Тя спеше непробудно в стаята си. Последните гости си тръгнаха в два часа, а когато Джон и Елоиз започнаха да се карат, бе близо три след полунощ. Откакто приемът свърши, не бяха си разменили добра дума, разговорът им се разгорещяваше все повече и повече, гневът им нарастваше.
— Ти си отвратителен – презрително сви устни Елоиз, бе застанала близо до него, но все пак разумно спазваше известна дистанция. И двамата изглеждаха много ядосани, истината бе, че Джон с удоволствие би отнел момичето на Владимир Орловски, а и още не беше късно. Верността и чувствата му към Елоиз бяха изчезнали преди години, след като бе толкова жестока към детето им и студена към него, заслужаваше подобно отношение и той не смяташе, че й дължи каквото и да било. – Ти си копеле, а тя е курва! – продължи Елоиз с желанието да го уязви, ала не беше в състояние. Джон изобщо не се интересуваше вече какво мисли жена му, нито какво говори. Мразеше всичко у нея и тя го съзнаваше.
— Ти си кучка, Елоиз. Това не е тайна за никого. Всички го знаят. В този град няма мъж, който да струва пукната пара и да те желае. – Този път тя се въздържа и не му отговори, ала го зашлеви с всички сили, така, както удряше и дъщеря им.
— Не хаби силите си. Не съм Габриела – саркастично подхвърли той, блъсна я ядно, тя се стовари върху един фотьойл и го събори. Едва бе започнала да се надига, когато Джон прекоси стаята и затръшна вратата зад себе си. Изобщо не погледна назад – не се интересуваше, а в обзелата го за миг лудост си помисли с надежда, че може да я е наранил. Тя си го бе изпросила, беше причинила толкова много болка на него и на момиченцето им, че заслужаваше да страда поне малко. Нямаше представа къде ще отиде тази вечер и не го беше грижа. Знаеше, че англичанката е в леглото с Орловски, затова не можеше да я навести, макар да му бе известно къде живее. Имаше много други момичета, на които той се обаждаше от време на време, професионалистки, до чиито услуги прибягваше, или женени жени, щастливи да прекарат един следобед с него, както и самотни дами, които се самозаблуждаваха, че може един ден да напусне Елоиз, затова не му пукаше колко е пиян, когато отиваше при тях. Жените, които бяха готови да легнат с него, не бяха малко и той се възползваше при всяка възможност. Никога не пропускаше възможността да й изневери. И защо не?
Джон изтича надолу по стълбите и спря такси, качи се и потегли, а Елоиз, с един бос крак, се бе залепила за прозореца и го наблюдаваше. В очите й не се четеше капчица тъга, никакво съжаление за думите, които бе изрекла, нито за случилото се. На лицето й бяха изписани единствено гняв и омраза, при падането бе натъртила хълбока си и му беше много ядосана заради това. Толкова ядосана, че трябваше да даде воля на гнева си, а имаше само едно място, където можеше да го стори. Със свирепо изражение тя свали и другата си обувка и я захвърли в стаята, после безшумно се запъти по коридора. Всичко, което чувстваше към него, се четеше в очите й, докато забързано се насочваше към познатата врата, и единственото, с което бе заето съзнанието й, когато влезе в тъмната стая, беше, че иска да нарани Джон.
Запали лампата със замах, за да вижда какво прави, и отхвърли завивките на малкото легло. Фактът, че детето се бе сгушило и почти не се забелязваше, изобщо не я възпря. Знаеше, че Габриела е там, че се крие и е лоша, порочна и противна точно като баща си. Беше отвратителна като него и Елоиз изпита непреодолима омраза с всяка своя фибра, когато зърна малката розова купчина, свита на топка в долния край на леглото, притиснала куклата… глупавата кукла, която майка му й беше подарила и тя никога не изпускаше от ръцете си… . Яростта я лиши от разум, грабна куклата и я захвърли към стената, от което главата й се откъсна, а детето се събуди от заслепяващата го светлина и видя какво прави майка му.