— Разведохте ли се с майка ми? — поинтересува се тя, бе малко нервна, той се поколеба, но нямаше как да скрие истината от нея, а и нямаше защо.
— Не, Габриела, не се разведохме. Майка ти почина преди четири години. Съжалявам много. — За миг Габриела застина безмълвна. Беше си отишла от този свят и бе отнесла всички тайни със себе си. Габи веднага осъзна, че никога повече няма да бъде свободна.
— Мислех, че си научила от баща си. – Той имаше южняшко произношение и тя си спомни как майка й бе казвала някога, че бъдещият й мъж е родом от Тексас. – Изпратих му един некролог, просто за да знае, и допусках, че ще ти съобщи. – Цялата ситуация бе много озадачаваща за него, докато Габриела не му обясни.
— Вчера видях баща си за пръв път от четиринайсет години. Той не ми каза нищо. Но в интерес на истината нямаше представа, че възнамерявам да дойда тук.
— Та ти не живееше ли с него? — попита я Франк Уотърфорд объркан. – Майка ти ме увери, че му е преотстъпила родителските права, за да се омъжи за мен, а той не й давал да те вижда. Изобщо не сложи твои снимки в къщата, защото за нея щяло да бъде твърде болезнено, след като не можела да те вижда. — Родителите й бяха интересни хора. Онова, което й бяха причинили, не беше по случайност, то изискваше целенасочени усилия.
Тя въздъхна, когато му отговори, изумена бе от лъжите, които майка й и баща й бяха разказали на новите си партньори, само и само за да я изоставят.
— Аз нямах снимки, господин Уотърфорд, никога не са ме фотографирали. Преди да отпътува за Рино, тя ме изпрати в манастира „Сейнт Матюс“. Никога повече не се появи. Нямах никаква вест от нея, просто изпращаше всеки месец чек, с което плащаше за престоя ми там, но парите секнаха, щом навърших осемнайсет години. Това бе краят.
— Тя умря година по-късно – обясни й той, най-сетне отделните парчета от историята се свързаха в едно цяло. – Винаги ми е казвала, че прави благотворителни дарения, защото някога монахините били проявили доброта към нея. Нямах представа, че ти си живяла там. – Изведнъж той се почувства, сякаш трябваше да й се извинява, като че ли е бил част от вероломните лъжи на Елоиз, но Габриела отлично разбираше, че Франк няма нищо общо с това. То бе работа единствено на майка й, съвсем в нейния стил.
— От какво почина?
— От рак на гърдата. – Той погледна Габриела. В очите й имаше такава безмерна тъга, че му се прииска да я прегърне. – Тя не беше никак щастлива – дипломатично додаде Франк, не желаеше да обижда дъщеря й, да разбива илюзиите й за нея. – Навярно си й липсвала. Сигурен съм, че е било така.
— Затова дойдох тук – промълви Габриела и остави чашата. – Има някои въпроси, които исках да й задам.
— Може би ще ти помогна – предложи той услугите си, а съпругата му слушаше със състрадание и интерес.
— Не мисля. Исках да я попитам защо ме е изоставила, по каква причина. – Габи едва се сдържаше да не се разплаче пред тези хора, които й бяха напълно непознати, и тя се притесняваше, но те бяха много мили към нея в този труден момент. – Исках да я попитам защо е постъпвала така с мен, преди да ме изостави. – Франк забеляза, че въпросите й бяха мъчителни, и започна да подозира, че тази история е далеч по-неприятна, отколкото си представяше, затова реши да е напълно откровен с нея. Чувстваше, че Габриела заслужава поне това от негова страна. То бе единственото, което можеше да й даде.
— Габриела, ще бъда откровен с теб. Възможно е да не харесаш онова, което ще чуеш, но може би ще ти помогне. Деветте години брак с майка ти бяха най-лошият период в живота ми. Точно когато тя се разболя, вече бяхме разговаряли за развод, реших обаче, че при тези обстоятелства нямам право. Смятах, че трябва да остана с нея, и така й сторих. Ала тя бе студена, неприветлива, гневна, злобна, отмъстителна жена и според мен у нея нямаше нищо добро. Не знам каква майка е била, но мога да предположа, че и към теб не се е отнасяла мило, както и към мен, и може би най-хубавата й постъпка е била, че те е изоставила в „Сейнт Матюс“. Беше отвратителна жена. – Той изговори всичко това съвсем спокойно, а жена му го галеше по ръката. – Съжалявам, че те е оставила – продължи Франк, – ала не мога да си представя, че би била щастлива с нея, дори аз да бях наоколо. Когато в Ню Йорк започнах връзката си с Елоиз, тя ми забраняваше да разговарям с теб и аз изобщо не разбирах защо. Ти бе най-прекрасното малко същество, което бях виждал, а аз обичам децата. Имам пет деца в Тексас, но те не дойдоха нито веднъж при мен, докато бях женен за нея. Тя ги мразеше и те й отвръщаха със същото до деня на смъртта й и в интерес на истината не съм сигурен, че трябва да ги обвинявам. Когато почина, аз вече не я обичах толкова. Тя бе жена, напълно лишена от добродетели. Некрологът й бе най-краткият, който съм виждал през живота си, защото никой не би могъл да каже нищо хубаво за нея. – После си спомни за още нещо от миналото, което беше забравил. – Знаеш ли, сещам се пак за началото в Ню Йорк, тогава се опитваше да ми внуши, че ти си причината за провала на брака й с баща ти. Винаги съм имал чувството, че ревнуваше от теб и затова е прехвърлила родителските права на баща ти. Тя не те искаше край себе си, скъпа. Ала и за миг не съм си представял, че е възможно да те изостави. Ако го знаех, никога не бих се оженил за нея. Жена, която е способна на подобно нещо… е, това говори каква е… Ала след като я опознах, сега напълно ти вярвам. Чудно е, че в продължение на години не съм знаел нищо. Въобразявах си, че за нея е болезнено да говори за теб, затова никога не те споменавахме.