Все още майка й я биеше често, но тя прекарваше повече време в училище и така отсъстваше от къщи по-дълго. Неизбежно бе, колкото повече растеше, провиненията, които й бяха приписвани, да стават все по-сериозни. Забравено домашно, изгубени дрехи, счупена чиния, когато помагаше в кухнята. Знаеше, че е по-добре да не си търси извинения за простъпките. Просто се мобилизираше и приемаше събитията такива, каквито са. Беше се усъвършенствала да крие синините си в училище от учителите и от малкото деца, с които играеше. Повечето време прекарваше в самота. Не й беше позволено да се среща с никого след училище, майка й никога не би допуснала друго дете в дома си. Достатъчно й беше, че Габриела й се пречкаше в краката и съсипваше къщата й, за да й разреши да кани гости. Стигаше й да търпи собствената си дъщеря. Присъствието на още едно дете би било за нея невъобразимо мъчение.
Само два пъти през трите години, откакто ходеше на училище, преподавателите бяха забелязали нещо нередно при Габриела. Веднъж, докато скачаше на въже през междучасието, униформата й се вдигна нагоре и откри бедрата й, целите в ужасни синини. Когато я попитаха, тя обясни, че е паднала от велосипеда си в двора вкъщи, и след като изказаха съчувствията си за белезите и за преживяната болка, забравиха случилото се. За втори път стана център на внимание през настоящата учебна година. И двете й ръце бяха посинени лошо, а едната й китка бе изкълчена. Лицето, както почти винаги в такива случаи, беше недокоснато, тя гледаше невинно, обяснявайки, че през почивните дни е паднала лошо при езда. Позволиха й да не подготвя домашните си, докато китката й не се оправи, но Габриела не можеше да каже това на майка си, затова когато се прибра вкъщи, написа домашното си и на следващата сутрин го предаде за преглед заедно със съучениците си.
Както винаги, баща й стоеше настрана. През последните две години той прекарваше повечето време навън. Пътуваше в командировки от банката, а Габриела долавяше, че в отношенията между родителите й се е случило нещо неприятно, макар никога да не разбра кога и какво точно е станало. Ала през последните шест месеца те спяха в отделни спални и майка й се ядосваше все повече, когато бащата й беше вкъщи.
Все по-често Елоиз излизаше вечер сама. Обличаше се и оставяше дъщеря си без надзор, а тя отиваше някъде с приятели. Габриела не беше сигурна дали баща й знае, тъй като той отсъстваше твърде много, а когато беше в града, майка й си стоеше у дома. Отношенията им обаче видимо се влошаваха. Елоиз си позволяваше да му прави доста груби забележки и вече не се колебаеше да го обижда в лицето, независимо дали Габриела присъстваше, или не. В повечето случаи се караха заради други жени, които тя наричаше „проститутки“ или „курви“. Говореше, че ги „чукал“, израз, който Габриела бе чувала често, но не знаеше какво точно означава и нямаше смелост да попита. Баща й по правило не отговаряше на майка й при тези обвинения, ала напоследък пиеше много. След няколко питиета той обикновено излизаше, а Елоиз си го изкарваше на детето.
Габриела спеше все така свита до долната табла на леглото, за да се крие от майка си, но го правеше по-скоро по навик, отколкото за да заблуди Елоиз, че я няма. Майка й винаги знаеше къде точно да я намери. Габриела дори вече не губеше време да се крие. Просто приемаше неизбежното и се опитваше да бъде смела. Знаеше, че единственият смисъл на живота й е да оцелява.
Знаеше също, че неизвестно защо тя бе причината за студените отношения между родителите й, и макар майка й никога да не споменаваше името й, когато се караше с баща й, бе сигурна, че обвинява нея за всевъзможните им неприятности. Елоиз често казваше, че всичките й проблеми произтичат от Габриела, и детето го приемаше, наред с побоите, за своя съдба.
По Коледа баща й вече почти не се прибираше у дома. Идваше си много рядко и при всяка негова поява майка й изпадаше в неконтролируема ярост. Напоследък постоянно му натякваше за някаква жена. Крещеше му за „онази малка кучка“ или за „курвата, с която се чукаш“. Габриела разбра, че жената се казва Барбара, но нямаше представа коя е. Не помнеше сред техните познати да е чувала дама с такова име. Недоумяваше какво става, но, изглежда, именно това като че го отдалечаваше все повече от тях и той не искаше да има нищо общо с майка й. Рядко разговаряше с Габриела и обикновено, когато беше вкъщи, бе пиян. Бе очевидно дори за нея, баща й вече не правеше опити да се крие.