≈ 8 ≈
През август Габриела започна да посещава класа за послушници в манастира „Сейнт Матюс“. Правеше всичко, което бе виждала другите да правят, предаде дрехите, които бе носила, подстрига косата си и облече късата груба дреха, която и останалите носеха в продължение на година, преди да станат новопосветени. Знаеше, че след това я чака дълъг път, две години като новопосветена и още две в монашеско обучение, преди окончателно да даде обет. Тоест, преди да стане монахиня, й предстояха пет години. За нея и за другите, с които започваха заедно, обучението щеше да е по-дълго и по-вълнуващо, отколкото в колежа. Това бе моментът, за който всички бяха мечтали.
Възложиха й да изпълнява безкрайни домакински задължения, но за Габриела повечето от тях не бяха нито неприятни, нито непознати. От години бе вършила толкова черна работа в манастира, че нищо от онова, което трябваше да прави, не й се струваше противно. Наместо това приемаше всяко унижение охотно и с неизчерпаемо чувство за хумор. Наставницата на послушниците, наставницата на новопосветените и майка Грегория споделяха помежду си, че Габриела е взела точното решение за своето призвание. Тя бе избрала името сестра Бернадет и сред послушниците вече бе известна като сестра Бърни.
Разбираше се с повечето от тях. В класа бяха общо осем, шест от тях сякаш изпитваха респект от сестра Бърни. Осмата бе момиче от Вермонт и имаше махленския навик да оспорва всичко, което Габриела кажеше, и да се опитва да прави интриги между нея и останалите. Дори си позволи да подметне пред наставницата на послушниците, че е арогантна и й липсва уважение към по-възрастните монахини. Бе й обяснено, че Габи е прекарала почти целия си живот в „Сейнт Матюс“ и че тук тя се чувства като у дома си. След това младата послушница от Вермонт се оплака, че Габриела била суетна, и се кълнеше, че я виждала да се оглежда в прозореца поради липса на огледало.
— Може би просто се е била замислила за нещо.
— За външния си вид – намръщено отбеляза момичето. Тя бе лишена от каквато и да било привлекателност, бе взела решението да постъпи в ордена, след като преди шест месеца бе развалила годежа си, и наставницата на послушниците все още се съмняваше в призванието й, докато за Габриела не изпитваше капка съмнение. Както и никой друг от манастира, ни за миг. А Габи не се бе чувствала по-щастлива никога през живота си. Очевидно разцъфтяваше след решението да стане част от монашеския орден. И монахините, които я познаваха от най-ранното й детство, засияваха, щом я видеха.
Същата година тя написа за тях коледен разказ, подготви за всички обитателки на манастира малки книжки, над които седеше до среднощ в кабинета на майка Грегория, и сутринта на Коледа всяка намери на мястото си за хранене в трапезарията по една книжка. Върху този разказ бе работила месеци, а наставницата на новопосветените настоя да бъде сторено необходимото за публикуването му.
— Тя пак се перчи! – взе да негодува сестра Ан, момичето от Вермонт, с което демонстрира липса на каквото и да било душевно благородство, още по-малко – коледно смирение. Напусна демонстративно масата и се прибра в стаята си, а книжката, която Габриела бе изработила, изхвърли в боклука. По-късно този следобед Габи отиде да я види и се опита да й обясни, че манастирът е неин дом от години и че й е трудно да не се радва, задето ще стане част от ордена. – Сигурно си въобразяваш, че всички тук са влюбени в теб, защото те познават. Е, ти не си по-добра от нас, останалите, и ако не беше толкова заета да се фукаш непрекъснато, сигурно щеше да си по-добра монахиня. Не си ли се замисляла върху това? – Тя така се нахвърли върху Габриела, че за миг й напомни майка й. Обвинението, че е неспособна и грешна, се заби като кинжал в сърцето й и по-късно следобед девойката отиде да разговаря по въпроса с майка Грегория.