Выбрать главу

— Нека просто се поразходим. Да прекараме времето приятно.

Отново тръгнаха.

— Как очакваше, че ще реагирам? — попита Катрин.

— Откъде да знам какво да очаквам? Никога досега не съм правил подобно нещо.

— Да не би да мислеше, че ще се хвърля на шията ти?

— Може би.

— Съжалявам, но ще те разочаровам.

— Не съм разочарован. Не съм разчитал, че това ще стане. Колко е приятно само да се разхождаме.

Катрин спря отново.

— Знаеш ли какво ще стане сега? — попита тя.

— Не.

— Стискаме ръце и се разделяме като приятели. Това ще стане сега.

Нют кимна.

— Добре. Спомняй си за мен от време на време. Спомняй си колко много те обичах.

Неволно, Катрин избухна в плач. Тя обърна гръб на Нют и се загледа в безкрайната колонада на дърветата.

— Какво означава това? — попита той.

— Гняв! — отвърна тя и стисна юмруци. — Ти нямаш никакво право…

— Трябваше да разбера.

— Дали и аз те обичам? Щях да ти го покажа отдавна.

— Щеше ли?

— Да. — Катрин се обърна към него. Лицето й бе силно зачервено. — Щеше да разбереш!

— Как? — попита Нют.

— Ще да забележиш. Жените ни ги бива кой знае колко да крият такива неща.

Той се вгледа в лицето й. За свой ужас, тя разбра, че е права — че жените ни ги бива кой знае колко да крият любовта.

Нют видя любовта.

И направи каквото трябваше.

Целуна я.

— Истински ад е човек да си има работа с теб — каза тя, когато я пусна.

— Да?

— Не трябваше да го правиш.

— Не ти ли хареса?

— Какво очакваше? Луда, необуздана страст?

— Пак ще ти кажа, никога не знам какво ще стане в следващия момент.

— Ще си кажем довиждане.

Той леко се намръщи.

— Добре.

Тя произнесе още една реч:

— Не съжалявам, че се целунахме. Беше хубаво. Трябваше да го направим, бяхме толкова близки! Винаги ще те помня, Нют. Желая ти щастие.

— И аз на теб.

— Благодаря ти, Нют.

— Трийсет дни — каза той.

— Какво?

— Трийсет дни в ареста… ето какво ще ми струва една целувка.

— Съжалявам, но не аз те накарах да избягаш от казармата.

— Знам — отвърна той.

— Не мисля, че заслужаваш награда за героизъм, заради глупавото нещо, което си направил.

— Трябва да е приятно да си герой. Хенри Стюарт Чейсънс герой ли е?

— Може и да бъде… Ако получи шанс — отвърна Катрин. Смутено, тя забеляза, че отново се разхождат. Сбогуването бе забравено.

— Наистина ли го обичаш? — попита той.

— Разбира се, че го обичам! — отвърна тя разпалено. — Ако не го обичах, нямаше да се омъжа за него.

— Какво толкова намираш в него?

— Стига вече! — извика Катрин и отново спря. — Даваш ли си сметка как се държиш? У Хенри има много, много, много добри неща! Да! И вероятно много, много, много лоши. Само че това не ти влиза в работата. Обичам го и не е необходимо да обсъждам достойнствата му с теб!

— Извинявай — каза Нют.

— Наистина престани!

Той я целуна пак. Целуна я пак, защото тя искаше.

Намираха се в голяма овощна градина.

— Как успяхме да се отдалечим толкова от дома, Нют? — попита Катрин.

— Единия крак пред другия… през поляни и постове — отговори той.

— И те се добавят една към друга… крачките.

Камбаната в училището за слепи недалеч заби.

— Училище за слепи — каза Нют.

— Училище за слепи — повтори Катрин. Тя поклати глава учудено унесена. — Вече трябва да се връщам.

— Кажи довиждане.

— Всеки път, когато го кажа, получавам целувка.

Нют седна на окосената трева под едно ябълково дръвче.

— Седни — подкани я той.

— Не.

— Няма да те докосна.

— Не ти вярвам.

Катрин седна под друго дръвче, на пет метра от него. Затвори очи.

— Мечтай за Хенри Стюарт Чейсънс — каза той.

— Какво?

— Мечтай за твоя чудесен бъдещ съпруг.

— Добре, ще мечтая. — Катрин стисна клепачи още по-силно и си представи бъдещия си съпруг.

Нют се прозина.

Пчелите жужаха наоколо и Катрин едва не заспа. Когато отново отвори очи, видя, че Нют наистина спи.

Започна да похърква тихо.

Катрин остави Нют да поспи час и докато спеше, го обожаваше с цялото си сърце.

Сенките на ябълковите дръвчета започнаха да се удължават на изток. Камбаните в двора на училището за слепи отново забиха.

Чик-чирик, чик-чирик — зачурулика птичка.

Някъде далеч заръмжа автомобилен клаксон и млъкна. Заръмжа и млъкна. После замря.

Катрин стана и коленичи край Нют.

— Нют? — повика го тя.

— М-м? — обади се той и отвори очи.

— Става късно.