Не би могла да постигне това без помощта на човеците. Те щяха да бъдат нейните посредници. А сега й трябваха колкото се може повече хора. Ето защо не даваше мира на Грен и Пойли. Те се подчиниха.
Двамата младежи поеха по тунела, крепейки се о заоблените му стени.
И други създания използваха същия път, някои, например лиственицата, бяха безобидни, а други, подобно на безкрайно дългите хищници с остри зъби и нокти, които се проточваха от дълбините на джунглата до самите върхове, никак не бяха безвредни. Ала някои видове бяха оставили едва забележими следи — прорез тук, петънце там, и за набитото око не бе трудно да се установи, че оттук са минали човешки същества. Именно тези следи търсеха и следваха момчето и момичето.
Голямото дърво и обитателите на неговата сянка се занимаваха безмълвно със своите си дела. Същото вършеха Грен и Пойли. Когато следите продължиха по един от клоните, те поеха по него.
И напредваха, докато Пойли не забеляза някакво раздвижване. Нечия човешка фигура пробягна между листата и потърси убежище в колония пухесто килимче, закрепила се на един клон.
Двамата зърнаха само рамо и обрамчено с дълги коси лице, но въпреки всичко Пойли побесня.
— Ще се измъкне, ако не я хванем — каза тя на Грен. — Ще я проследя и ще я уловя! Внимавай да не се появи някой от групата й.
— Нека аз да отида.
— Не, аз ще я хвана. Щом видиш, че съм готова за скок, вдигни шум, за да отвлечеш вниманието й.
Момичето избута назад плодовата кутийка, плъзна се по корем върху клона и увисна от обратната му страна. Закачилата се за момичето гъба се изплаши за своята безопасност и побърза да помогне за успешния завършек на операцията. Усещанията на Пойли се изостриха, погледът й се избистри, а кожата й стана още по-чувствителна.
— Мини отзад. Хвани я, но не я убивай и тя ще ни отведе при племето си — кънтеше гласът.
— Млъкни, че ще ни чуе — изсъска Пойли.
— Само вие двамата с Грен ме чувате, Пойли. Вие сте моето владение.
Преди да се покатери върху горната страна на клона, Пойли пропълзя от другата страна на колонията от пухесто килимче. Направи го така сръчно, че не побутна нито един лист, не разклати нито една клонка. Сантиметър по сантиметър момичето се придвижваше напред.
Надничайки над нежните пъпки на ниската растителност, тя проследи с поглед своята плячка. Красиво момиче с буйни коси се оглеждаше наоколо, засенчило с ръка тъмните си влажни очи.
— Тя не подозира, че в плодовата кутийка се крие човек, и затова не се пази — обади се гъбата.
Пойли добре знаеше, че девойката би избегнала срещата с непознати, независимо дали знае, или не, че в плодовата кутийка има човек. Гъбата попи мисълта й и разбра, че пак не е предвидила точно реакцията на хората.
Реши, че най-добре е да остави Пойли сама да се справи със задачата си.
Пойли се придвижи още малко напред и свита почти одве, зачака да чуе сигнала на Грен.
Момчето раздвижи няколко клонки. Непознатата се извърна по посока на шума и в този миг Пойли скочи зад гърба й, без дори да й даде възможност да извади ножа си.
Двете момичета се сборичката върху меката повърхност на нискостебленото пухкаво килимче. Непознатата се мъчеше да улови Пойли за гърлото, а тя пък я ухапа по рамото. В същия миг Грен се озова между двете и сграбчи непознатата за шията, чийто светли коси покриха лицето му. Въпреки отчаяната съпротива, пленничката бе бързо повалена по гръб на клона и здраво увързана.
— Добре се справихте! Сега вече тя ще ни води… — обади се гъбата.
— Млъквай! — изсъска Грен и най-неочаквано гъбата се подчини.
Над главите на малката група нещо раздвижи листата. Момчето знаеше отлично колко бързо хищниците се насочват към местата, където се води борба. В същия миг към тях полетя със спираловидно движение откъснал се от съседния клон иглотрън. Грен бе готов да посрещне нападението.
Мечовете бяха безсилни срещу якия иглотрън. Момчето го перна с пръчката си и обърна движението му. Хищникът кацна в съседство, закрепяйки се с извитата си опашка, и се приготви за нов скок, но птица звездолист, скрита допреди миг сред листата, го изпревари, спусна се и го отнесе.
Пойли и Грен залегнаха до пленничката си, за да изчакат всичко да стихне. И наистина много скоро над тях се спусна тишината на джунглата.