— По-късно ще трябва да ми обясниш какво имаш предвид, скъпа моя — тихо отвърна Франко. — Сега съм зает да се възхищавам на появата на сестра ми… да не говорим за избора й на рокля!
След внезапната тишина, възцарила се сред присъстващите, когато Лора се появи с шлейф в ръка и високо вдигната глава, сега всички започнаха да говорят един през друг.
Младата жена прекоси помещението, насочвайки се право към лейди Маргарет, за да се извини за закъснението. А когато Трент успя да се освободи от хватката на Сабина и да се отправи към Лора, тя го посрещна с прекалено лъчезарна и видимо престорена усмивка. Протегна двете си ръце към него и със също толкова неестествен глас рече, така че всички да чуят:
— О, Трент! Искам да кажа… ваша светлост, вече си мислех, че сте прекалено зает, за да ме поздравите! Повярвайте, бях решена да остана горе в стаята си и известно време да се цупя, но тогава ми хрумна колко много усилия и време трябва да ви е струвало да подредите тази — не се ли нарича „мавританска“? — стая. Тя е толкова приятна и толкова… разточително обзаведена. Със сигурност по време на престоя ни тук ще се чувствам добре в нея!
По играещите мускули на лицето му и присвитите ледено студени очи разбра, че стрелите й са попаднали в целта. Костваше й доста усилия да се сдържи да не извика, когато пръстите му болезнено се впиха в дланта й.
— Дължа ви извинение, госпожице Морган, за небрежността си като домакин, както и за притесненията, които очевидно съм ви причинил. Трябва да ми кажете как бих могъл да поправя грешката си.
Той задържа ръцете й прекалено дълго, присмехулно взирайки се в очите й, а след това с едва доловим глас прошепна:
— Putita! — бе дръзнал да я нарече „малка уличница“! Дъхът й секна от подобно безсрамие! Стояха там, в средата на помещението, като двама артисти на осветената от прожектори сцена, под бдителните погледи на публиката, която следеше всяко тяхно движение и мимика.
— Кажете, че ми прощавате! — помоли я той, наслаждавайки се до край на ролята си. — Ако след чая ви покажа конюшните и новите си коне… ще помогне ли това? А ако това може да върне усмивката на устните ви, госпожице Морган, обещавам след вечеря да ви покажа прочутата ни лунна градина!
„Дявол го взел — гневно мислеше Лора, — успя да обърне играта в своя полза!“ Тя се отърси от смущението си и рече подигравателно:
— Но, Трент, с вас се познаваме толкова отдавна… най-малкото от времето, когато още бях дете — тя чу приглушения смях на Франко, но не му обърна внимание, а продължи с непроменен глас: — Във всеки случай няма нищо за прощаване! Наистина не исках пред всичките ви гости да се държа като някое разглезено дете… и да ви откъсвам от тях. Сега е мой ред да ви помоля за прошка. — С рязко движение тя се освободи от хватката му и добави с по-тих глас: — Мисля, че сега сме квит!
— Не мисля така… още не! — шепнешком отвърна той, наблюдавайки я с усмивка, която бе не по-малко изкуствена от нейната.
Разбира се, всички присъстващи бяха наблюдавали разигралата се помежду им сцена, ако и да водеха нервен разговор, правейки се, че не забелязват размяната на удари между Лора и домакина им. Лорд Антъни почеса гъстия си бакенбард, а сестра му, която с усилие се сдържаше да не избухне в смях, му обясни, че намирала държанието на Лора за възхитително. Граф Д’Арланжан, който седеше до госпожа Евелин, се обърна към нея и сподели с усмивка на посветен:
— Тогава всичко това е било просто едно представление? В такъв случай съм на мнение, че те и двамата изиграха ролите си отлично, въпреки че не мисля, че всеки от присъстващите ще… как да се изразя, ще прояви такова разбиране! — При тези думи погледът му многозначително се насочи към Сабина, която с пламнали страни шепнеше нещо на ухото на брат си. Макар и външно развеселен, Мишел Реми бе решен да се откаже от усилията си. Той, който познаваше достатъчно добре Жинет, бе наясно, че дъщеря й прекалено прилича на майка си, за да му е по вкуса. „Но — рече си той, обръщайки се към госпожа Евелин, за да й зададе някакъв въпрос, — все пак ми остават още три дена в това чудесно имение, през които мога да е позабавлявам заедно с останалите гости!“ А кой бе в състояние да каже какво можеше да се случи междувременно?
— Хм… хм… тази малка лисичка! — шепнеше лейди Хонория, която бе наблюдавала дуела между Лора и Трент заедно с лейди Маргарет. — Предупредих я да избягва каквито и да било опасни игрички, а още по-малко с опасни мъже! Но допускам, че младежта трябва да научи всичко от собствен опит. Наистина мисля, че двамата имат много общо помежду си!
— Не мисля, че за тях това е само някаква игра — замислено отвърна лейди Маргарет. — Струва ми се, че нещата са станали доста по-сериозни, отколкото предполагат дори те самите.