— Ти, глупачке такава! Ако бяхме сами, щях да те науча — просъска Реджи на ухото на сестра си, докато траеше този разговор между графинята и лейди Маргарет. — По-добре мисли за онова, което ти казах, и престани да се цупиш. Мъжете не обичат обидчиви и ревниви жени. Когато се върне при теб, дръж се така, сякаш нищо не се е случило, разбра ли ме добре? Давай вид, че си напълно самоуверена, ти, глупава коза… и остави всичко останало на мен. Мисля, че вече й се е удало да отблъсне двама от обожателите си. Ще се погрижа и останалите да се отдръпнат от нея… Накрая ще я имам, не се безпокой!
33
— Мили боже! — извика лейди Хонория, а след това, съвсем в разрез с привичките си, повтори: — Мили боже! Значи това била мавританската стая? Нищо чудно, че вие… — тя замълча и започвайки отново да крачи из стаята, не пропусна и най-незначителната подробност, пръхтейки от време на време или издавайки едно кратко „Хм!“.
След като бе отдръпната завесата, зад която се намираше банята, възрастната жена замря за момент като ударена от гръм, без да успее да промълви и дума. Трябваше да си поеме дълбоко дъх, преди, олюлявайки се и шумолейки с полите на роклята си, да се извърне отново към Лора и да си възвърне дар слово.
— Наистина не зная какво става между вас, а и мисля, че не ми трябва да зная! Стая от „Хиляда и една нощ“, ха! Но за какво, питам се аз. И вие, скъпо момиче, трябва да си зададете този въпрос!
Лейди Хонория решително сграбчи шлейфа си и се запъти към вратата на стаята.
— Ако някога съм виждала пещерата на порока, то това е тази стая! Ясно е, че има някакви съвсем определени намерения и ако знаете какво е добро за вас, ще се опитате да узнаете що за намерения са това. Най-напред ви подарява този кон, който току-що е получил от Америка — не мога да си спомня каква порода бе… някакво странно име, — а сега това!
— Конят, който видяхме в конюшните, е кобила апалуса и е чудесна! — спокойно обясни Лора. — Но аз, разбира се, не я приех като подарък. Просто ще я яздя по време на престоя ни тук.
— Така значи? Скъпо момиче, спомнете си историята за Троянския кон и се опитайте да бъдете предпазлива!
Докато малко по-късно се излежаваше във ваната, пълна с топла, примесена с благовонни масла вода, Лора се почувства почти като Клеопатра. „Бъдете предпазлива“ — бе я предупредила лейди Хонория. Разбира се, че щеше да бъде предпазлива! Тя… тя играеше просто една игра, също както и той! Така че през следващите няколко дена Лора възнамеряваше да се наслади на удоволствието да язди Бюти, хубавата малка кобилка. Беше й обещал дори седло, като онези, които използваха из американския Запад. Лора неочаквано се запита дали би дръзнала да обуе кожени панталони вместо обичайната пола-панталон. Ако успееше да убеди Франко да й даде някой от своите, разбира се. Защо пък не?
Когато излезе от парфюмираната вана, Лора бе посрещната от Адел, която държеше голяма, мека кърпа за баня. Понякога Лора си задаваше въпроса какво ли става в душата на Адел и от време на време дори имаше желание да я попита. В подобни случаи осъзнаваше колко й липсва Филомена, която никога не бе крила истинското си мнение за ставащото около нея! Но моментът не бе подходящ за носталгични мисли… не и сега, когато трябваше да се облича за вечеря. „По селско време“ — бе я предупредила лейди Хонория, което значеше седем и половина вечерта… „Какъв абсурден час за вечеря“ — мислеше Лора, докато чакаше Адел да завърже украсения й с брокат корсет.
Лора бе почти готова с обличането, когато Хелена се втурна в стаята й и развълнувано каза:
— О, Лора, моля те, побързай. Не бива да закъсняваме за вечеря! Това не е… не е… — дъхът й секна, а думите замряха на устните й.
— О, да, Ена, зная добре, че не подобава да се закъснява за вечеря, когато човек е на гости на село — спокойно рече Лора, докато се оглеждаше в огледалото. Бе облечена в черно и сребристо — цветове, които чудесно подхождаха на обстановката в лунната градина.
Черна кадифена рокля с прекалено дълбоко деколте, придържана само от тънки презрамки, кръстосани на голия й гръб. Със същия, украсен с мъниста, плат като презрамките бяха поръбени и полите и шлейфът на роклята й. Тази вечер Лора бе решила да сложи диамантите си — огърлица, обеци и гривна.
Най-сетне Хелена си възвърна дар слово и рече натъртено:
— Лора! Не можеш… искам да кажа, нали не възнамеряваш… о, добре знаеш, че всички ще бъдат шокирани, включително и свекърва ми! Никога не съм те виждала да носиш тази рокля, но тя ми напомня на един портрет на Сарджънт със заглавие „Госпожа X“!