Когато най-сетне се приближи към нея и я погледна замислено, Лора си спомни за голотата и безпомощността си. Въпреки това в погледа й се четеше омраза и инат.
— Е, банята бе превъзходна. Почти съжалявам, че не мога да остана по-дълго! — Тя потръпна, когато мъжът отново погали гърдите й.
Дали не възнамеряваше да я остави така вързана и просто да продължи по пътя си? Когато тази мисъл проблесна в съзнанието й, Лора с всички сили понечи да се освободи.
Той вече бе върху седлото! Тогава непознатият се наведе над нея, а секунда по-късно тя съзря проблясването на ножа и бе свободна.
— Можеш да задържиш коня си, muchaclui. А що се отнася до пистолета, предпочитам да го взема. Ако е твой, можеш да го потърсиш в хасиендата на дон Естебан Алварадо. Adios!
В резултат от последните му думи пръстите на Лора се разтрепериха. Цялото й тяло се тресеше толкова силно, че й отне цяла вечност да се освободи от парцала в устата си.
Наистина ли бе изрекъл това или й се причуваше?
Лора трескаво се облече, метна се на гърба на Амиго и го пришпори към Анита. Все още не можеше да се върне в къщи, а и не можеше да разкаже на приятелката си за случилото се. Имаше нужда обаче от успокояващото й присъствие, за да се отърве от хаоса в главата си.
Не… не! Не можеше да е той… мъжът, когото се бе бояла да срещне, от когото бе избягала!
Дори ужасният й прадядо не би могъл да пожелае женитба между нея и един толкова потаен, презрян негодник!
А колко коравосърдечно би й се изсмял и би я подигравал Франко, ако му разкажеше за това си премеждие!
Не, само щеше да се злепостави, ако признаеше пред някого за унижението, което бе понесла от този груб и похотлив негодник… Ах, по-добре да не се бе раждала! Колко непоносим бе споменът за държанието му, за думите му, за начина, по който я бе принудил да изтърпи болезнените му целувки, от които устните й все още бяха напукани и подути.
Не искаше да мисли за това… не искаше да си спомня, никога! Не искаше дори в най-скритото и потайно ъгълче на съзнанието си да се запита какво би станало ако… ако…
Лора усети, че трепери — в еднаква степен от отвращение и от срам. Какво ставаше с нея? Защо гърдите й все още бяха възбудени? Защо толкова дълго бе търпяла целувката му, вместо да забие зъби в неумолимите му устни, които я бяха подигравали, преди да докоснат нейните? Защо не можеше да забрави голото му тяло?
3
Трент Чаланджър продължи по пътя си в необикновено мрачно настроение.
Тази дива малка циганка го бе накарала да бъде предпазлив, в случай че заплахите й бяха изречени сериозно. Той нямаше желание да се брани от ревниви бащи и братя, още повече че не бе й сторил нищо въпреки неочакваната отзивчивост, която като че ли бе усетил от нейна страна, преди да я остави.
Да върви по дяволите! Не знаеше защо си губи времето с мисли за нея, когато има толкова много неща, които го занимаваха.
Смехотворната идея на дядо му и дон Франсиско Алварадо например. Двама възрастни мъже, които седяха заедно, пушеха цигарите си и планираха живота на своите наследници. Опитваха се да го сватосат за момиче, с което дори не се бе виждал. Възнамеряваше да направи всичко възможно, за да осуети плановете им. Но господин Рейнолдс, американският вицеконсул в Мексико сити, бе настоял за това лично Трент да предаде на господин Морган известна информация. Така младият Чаланджър най-сетне имаше чудесен претекст да посети хасиендата Де ла Носталхия. Дори президентът Диас не би попитал за причината затова забавяне на Трент, преди да се върне в Калифорния. По дяволите остарелите представи… и по дяволите неостаряващият Джим Бишъп, който винаги бе в центъра на събитията, подобно на някакъв сив, плетящ безкрайните си мрежи паяк. Господин Бишъп изглежда знаеше слабите места на всеки и отлично умееше да ги използва за целите си.
Дори посещението на Трент в ранчото в Калифорния — „за да уреди някои въпроси свързани с фамилните имения“ — изглежда бе част от плановете на Джим Бишъп! Какво ли бе намислил този път?
Докато Трент Чаланджър яздеше в компанията единствено на горчивите си мисли и спомени, Франко Алварадо Морган с нежелание реши, че е време да остави сладката му Мариела да се прибере у дома, а сам той да се отправи към хасиендата, за да посрещне госта на родителите си — своя бъдещ шурей, както го наричаше, за да дразни сестра си.
Той с нежелание напусна тайното местенце, което бяха избрали за своите срещи, превъзмогвайки желанието да остане, да продължи да докосва нежната кожа на Мариела и да усеща отзивчивостта на тялото й. Въпреки това знаеше, че ако сам не се изтръгнеше от топлите й прегръдки, тя би останала с него цялата нощ… би му дала всичко, което поискаше от нея.