— Така ли? Франко и Ена ще ги съберат, преди да се върнат в къщата. Но ти, Лора, идваш с мен!
— Но във всеки случай не в този вид. О, боже, ти си полудял, побъркан си!
— Очевидно съм такъв… в известен смисъл. Това има ли някакво значение?
— Не говориш сериозно, нали? Или напротив! Ах, за бога! И двамата сме мокри до кости, а ти искаш да ме занесеш така в къщата? Мисля, че е от луната! Моля те, остави ме да сляза!
— Ще те отнеса в стаята ти по едно тайно стълбище. То вече съществуваше, когато реших да превърна стаята в мавритански будоар, но трябва да призная, че е много практично… — Все още с Лора на ръце, той крачеше с широки крачки по моравата. Младата жена притвори очи и се опита да прогони мисълта, че в този момент лейди Хонория можеше да погледне през прозореца си.
„Всичко това — казваше си Лора — е просто сън. Лош сън… и аз скоро ще се събудя! О, боже — мина й през ума след това, — ако някой от прислугата… ако изобщо някой ни види. Той наистина е побъркан… трябваше да го зная!“
— Пусни ме, пусни ме! — тихо настояваше тя, но той, разбира се, не я слушаше. „Най-добре — помисли си Лора — да затворя очи и си представя, че всичко това не се случва в действителност!“
Както се оказа, наистина имаше едно тайно, съвсем тясно стълбище, чийто вход бе почти изцяло скрит в бръшлян, зад един страничен вход откъм западната тераса. Трент натисна някакво скрито копче, при което се отвори тайна врата, а оттам по тясна вита стълба се стигаше… стигаше се в нейната стая!
Бе наистина като сцена от роман на ужасите… Не бе и сънувала, че е възможно да се случи нещо подобно, още по-малко пък с нея. Когато една по-широка, умело прикрита врата се отвори току до леглото й, Лора занемя от слисване. Колко практично! „Колко умно е планирал всичко“ — гневно си помисли тя, когато мъжът я пусна на земята. Без предупреждение той се наведе над нея и заглуши думите й с целувките си. Съпротивата й ставаше все по-вяла…
35
— О, мили боже! Толкова съм сигурна в това, че го видях с очите си, както съм сигурна, че сега стоя тук пред вас и ви разказвам това, госпожо Евънс! Мога да се закълна върху цял куп библии, че е истина!
Мери, камериерката, която отговаряше за крилото със стаите на гостите, не бе на себе си — пръстите й мачкаха престилката, докато, заеквайки, се опитваше да преодолее смущението си.
— Е, Мери — търпеливо я подкани икономката, — обмисли ли добре, онова което казваш? Разкажи ми го още веднъж, но се опитай този път да се изразяваш по-ясно! Какво точно се случи и какво те разстрои толкова, че си се претърколила през глава по стълбите?
Госпожа Евънс се питаше дали бедното момиче не се е наранило. Дали не бе получило сътресение на мозъка?
— Ах, госпожо! Бях така шокирана, че не знаех какво да сторя!
— Добре, добре… — успокоително рече госпожа Евънс. — Трябва да ми разкажеш, скъпа моя… И говори, моля те, по същество!
Лицето на Мери поруменя и тя сведе поглед върху дланите си, в който все още стискаше престилката.
— Аз… аз… е, както обикновено влязох вътре, за да запаля огъня и да дръпна завесите… в онази стая, която изглежда толкова тъмна и чуждоземна. Опитах се да вдигна колкото е възможно по-малко шум и тогава… ох, и тогава за секунда погледнах към леглото… само една секунда, разбира се, за да видя дали младата дама се е събудила и би искала да закуси… надявам се разбирате какво искам да кажа, госпожо Евънс?
— Да… да, разбира се! Направила си точно онова, което трябва да правиш всяка сутрин, когато в къщата има гости. А сега продължавай и ми разкажи остатъка от историята колкото е възможно по-бързо, защото имам да свърша това-онова, а госпожата може да ме извика всеки момент. Е?
Мери реши да разкаже цялата история… сега, преди да е имала време да размисли.
— Та, когато погледнах към леглото, видях… е, да, видях ги! Негова светлост заедно с младата дама от Америка, прегърнати и без нито една дреха по себе си… спяха дълбоко, а аз излетях от стаята, госпожо, и не знаех какво да сторя. Тогава попаднах в стаята на другата дама… госпожа Уестбридж, струва ми се… тя бе будна… погледна ме сърдито и попита в кое легло бил негова светлост, тъй като… тъй като трябвало да бъде в нейното! И… о, госпожо Евънс, не съм свикнала, някоя дама да говори така открито с мен, а и не знаех какво да отговоря и затова просто побягнах от стаята и…
Мери избухна в сълзи, а госпожа Еванс стана и мина пред масата, за да утеши бедното момиче, докато напрегнато обмисляше какво да стори! Знаеше колко бързо се разнасяха клюките сред прислугата, а и с всичките тези гости и тяхната прислуга… Бог знае колко далече щяха да стигнат нещата! Разбира се, най-напред трябваше да открие лейди Маргарет и да й обясни всичко, така както и си бе.