— Какво? Какво каза, Изи? — подскочи лейди Хонория. — Повтори, моля те, онова, което каза току-що! И, за бога, престани да заекваш и да покашляш! Каза: „Мисля, че Ройс…“
— Да! Ройс и… и госпожица Морган! Били са открити заедно в… в… ох! Не зная как да го кажа! — След това госпожица Едж, на която не бе убягнал предупредителният израз на лицето на лейди Хонория, продължи припряно: — В леглото! Нейното легло. И… и двамата чисто голи!
— Е, струва ми се естествено да са голи, при положение, че са били заедно в леглото! Ха! Трябваше да се досетя, при снощното пълнолуние! Е, и? Какво още? Лейди Маргарет в течение ли е вече? Но като си помисля, тя сигурно не знае какво да стори в подобен случай! Мисля, че е по-добре сама да предприема нещо, преди слуховете да са придобили застрашителни размери… и да са достигнали до ушите на прекалено много хора!
Двете приятелки се срещнаха в покоите на лейди Маргарет и кратко се посъветваха относно действията, които трябваше да предприемат.
Междувременно виновниците за цялата тази суматоха все още дълбоко спяха. Поне така сподели с лейди Хонория Адел, която се бе вмъкнала на пръсти в стаята на Лора, желаейки да се убеди с очите си в онова, което се говореше.
Навярно здравият им сън се дължеше на изтощението, поне така предположи Франко, когато Ена развълнувано му разказа за слуховете, които вече бяха обиколили цялата къща.
— По дяволите! Защо ли го е направил? Ена, скъпа, те двамата не си падат особено по обществените норми и правилата за приличие! Във всеки случай — добави той мимоходом, — веднага щом се събудят, ще трябва да бъде обявен годеж. Трент я желае… за своя съпруга, поне така ми каза. Така че нека говорят колкото си искат, а ако някой отиде прекалено далече, ще се наложи да защитя честта на сестра си… Трент сам може да се погрижи за своята!
Всички се събраха на време за закуска, с изключение на домакина Ройс и Лора Морган, а присъстващите, разбира се, не пропуснаха да забележат това и да направят своите предположения. Само фактът, че лейди Хонория все още не бе слязла, възпираше слуховете. Както и това, че Франко Морган бе мъж, който никой не си пожелаваше за противник.
— Искам да се махна от тук! О, Реджи… наистина искам да се махна! — шепнеше Сабина на брат си с умоляващ глас, макар и да се усмихваше.
— Но ще останеш, сладка сестричке, за да видиш развръзката, нали така? Както и всички останали! — тихо отвърна Реджи. — Всичко това е като театрално представление, не намираш ли? Продължавай да бъдеш мила с нея, когато слезе… защото рано или късно ще трябва да го стори. Предполагам, че вече му е бясна и готова да предприеме нещо необмислено!
— Ах, но Хонория, наистина не мисля, че… струва ми се… е, да, и двете знаехме, че ще се случи нещо подобно! Не задължително по този начин, но…! Във всеки случай, все някога трябва да се събудят, не мислиш ли? — Лейди Маргарет бе видимо развълнувана.
— Маргарет! В подобна ситуация няма място за никакви „когато“, „обаче“ и „може би“… сама го знаеш не по-зле от мен! А междувременно навярно всички останали са научили новината! Очевидно сега седят долу и се питат какъв ли ще е следващият епизод от тази скандална история…за която след това ще има да разказват на дълго и широко! — В гласа на лейди Хонория се прокрадна стоманена нотка.
— Ах, да… закуската! Съвсем я бях забравила, заради тези… Мисля, че е по-добре да сляза долу и да се погрижа за гостите си!
— В такъв случай, Маргарет — с безмилостен глас продължи лейди Хонория, — докато ти се грижиш за нещата долу, аз ще се погрижа за онова, което трябва да се свърши тук горе!
Докато се любеха, Лора бе изгубила всякакво чувство за време и реалност. А те се любиха дълго — отначало на леглото, след това на пода, пред пламтящия в камината огън, и накрая във ваната. Масажираха се един друг с благовонни масла, което й достави огромно удоволствие, а след това той отново я отнесе на леглото, където се любиха още веднъж! Нямаше представа кога са заспали, прегърнати, а мускулестият му крак преметнат върху нейните, сякаш Трент се опитваше да я задържи плътно до себе си и едновременно с това да я има винаги на свое разположение, в случай че отново я пожелаеше.
Когато след едно едва доловимо почукване лейди Хонория връхлетя в стаята, на нея й бе достатъчен само един бегъл поглед, за да схване в общи линии ситуацията. Тя си спомни, че в младостта си също се бе показвала доста дръзка, но това прекрачваше всички граници. Двамата лежаха, все още дълбоко спящи и все така прегърнати — наполовина под, наполовина върху чаршафите! Нищо чудно, че бедната камериерка едва не бе изгубила ума и дума!