Докато ги наблюдаваше, забеляза как херцогът, все още със затворени очи, привлече младата жена към себе си! Наистина! Това бе прекалено! Нямаше да търпи такова безсрамно държание. Очевидно те отново щяха да се започнат да се любят, при това пред очите й! Трябваше да сложи точка на това безобразие и то веднага!
Лейди Хонория се прокашля толкова високо и ясно, че двамата се стреснаха. Трент отвори сънено сивите си очи, а Лора се пъхна под чаршафите с уплашен писък.
„Колко глупаво, да иска да се скрие сега“ — мислеше лейди Хонория неодобрително. Като че ли бе възможно! Не, този дързък флирт нямаше да остане без последствия!
— Е, добре, госпожице! Вече няма никакъв смисъл да правите опити да се прикриете! — високо обяви лейди Хонория, след което обърна пронизващия си поглед към Ройс, за да каже с укорителен глас: — А що се отнася до вас, млади човече, учудена съм от неразумността ви и липсата на дискретност от ваша страна! Мога само да се надявам, че сте наясно с това, че вече е късно да избегнете последиците от безразсъдното си поведение… това глупаво незачитане на всякакви норми! Долу всички говорят само за вас. Гостите ви… забравихте ли, че имате гости? Да не говорим, разбира се, за прислугата.
Трент лениво седна в леглото и се протегна, но не и преди да пъхне ръка под чаршафите и пред очите на лейди Хонория да плесне Лора по добре заоблените задни части, което накара младата жена да изпищи възмутено. След това той се прозина, като че ли в ситуацията нямаше нищо необикновено.
— О, небеса! Мисля, че наистина е доста късно. Аз, разбира се, ще се извиня пред гостите си, но виждате ли, госпожо, празнувахме годежа си и допускам, че сме се увлекли.
— Ха! — изразително изпръхтя лейди Хонория. — След като се извините и дадете обяснение, ще трябва да обсъдим това-онова във връзка с приготовленията за сватбата ви… при положение, че вече сте избързали с първата брачна нощ!
След като им хвърли последен пронизващ поглед, лейди Хонория изхвърча от стаята, шумолейки с полите на роклята си и затръшвайки вратата зад гърба си.
Лора се извърна под чаршафите и седна в леглото с разрошена коса и ужасен поглед.
— Мили боже! Виждаш ли сега какви ги надроби! Радвам се, че не можах да видя израза на лицето й! Ти… ти… трябваше да бъда малко по-умна и да не позволя… да не позволя…
— Да бъдеш прелъстена от мен? — услужливо рече той, излягайки се с кръстосани под главата длани и измервайки я с поглед от главата до петите.
— Нe разбираш нищо! Ти съсипа живота ми! Не желая да се омъжвам… още по-малко за теб! А сега…
— Е, все още не сме женени… а винаги можем да кажем, че държим на по-продължителен годеж, не е ли така? Все пак, от приличие, преди да отпътуваме за Каус, трябва да публикуваме едно съобщение в „Таймс“, а след това… кой знае? Ще имаме достатъчно време, да си изясним какво точно искаме, сладка моя Лоричка!
При звука от думите му и провлечения му глас тя се бе вкаменила, а стомахът й се сви на топка. Лора понечи да стане от леглото… да му обърне гръб, преди търпението й да се изчерпи. В този момент обаче той протегна ръка към нея и я дръпна обратно, прошепвайки й закачливо и прелъстително:
— Тъй като в момента и без това няма какво да крием… има още време, докато сервират обяда!
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
КРАЙ И НАЧАЛО
36
„Трябва да има нещо вярно в тези стари легенди“ — разстроена мислеше Лора, взирайки се в морето. Защо иначе се бе оставила във властта на чувства си и на онази необуздана част от своето същество, която никога не бе успявала да устои на страстта и бе виновна за незавидното й положение в момента? Обстоятелствата и собствената й твърдоглавост я бяха принудили да се съгласи с един годеж, който скоро щеше да завърши с обичайния брак по сметка… освен ако не успееше да намери някакъв изход от това положение, което сега намираше колкото непоносимо, толкова и шокиращо.
Имаше чувството, че след онази нощ в Корнуол всичко е тръгнало наопаки и се е обърнато срещу нея. Една глупава авантюра, която й бе доставила голямо удоволствие, сега заплашваше да промени целия й живот!
Брак по сметка — споразумение, сключено единствено заради нормите за приличие и като закъсняло признание към обществения морал!
— Е, доста хитро сте го измислила… как само сте подредила всичко! — гласът на поднасящата й поздравленията си Сабина бе прозвучал сладникаво-режещ. — Сега естествено не му остава нищо друго, освен да постъпи като джентълмен и да обяви, че сте сгодени и възнамерявате да се жените!