— Но все още не сме женени, нали така? — бе отвърнала Лора със същия сладникаво-кисел глас. — Така че все още не сте го загубила напълно. А и кой знае, може би ще размисля и ще реша нещо друго! Във всеки случай сте свободна да опитате всичко, което ви хрумне, за да привлечете отново вниманието на Трент. Уверявам ви, че нямам нищо против!
— Той обича мен — в това поне съм сигурна! Казват ми го е хиляди пъти! Вие, скъпа Лора, не сте нищо друго, освен изгодна партия! И това ми е казвал… също и вчера вечерта! Става дума за пари, много пари, които трябвало да останат у вашите две семейства. Знаете, че Трент е умен, а може да бъде и доста пресметлив!
Истина ли беше това? Това ли се е криело зад ухажването от негова страна и внезапната му страст, траяла цяла една нощ и един следобед?
Трябва наистина да е било така, тъй като оттогава не бяха разменили помежду си нищо, освен любезни фрази, при това само когато случаят ги срещнеше. А Сабина изглежда бе доста добре информирана. Лора помнеше достатъчно добре казаното от Трент за възможността за един много продължителен годеж. Те все пак не бяха женени, а и, както вървяха нещата, никога нямаше да бъдат.
През изминалите две седмици не беше имала възможност да поговори с него на четири очи заради госпожа Уестбридж. Веднъж дори Лора бе преглътнала гордостта си и късно вечерта след бала по случай ежегодната регата край Каус го бе потърсила в хотелската му стая. Там обаче откри, че е била изпреварена от Сабина, която лежеше в леглото му, плътно притисната към него!
Никой от двамата не я бе забелязал, а и Лора не отвори дума за това. Продължи да се държи така, сякаш нищо не се беше променило… въпреки че самата тя се бе променила и чувствата й вече не бяха същите. О, как ненавиждаше този лъжлив, усмихнат двуличник! Той я бе желал, само я бе желал, никога не бе изпитвал някакви чувства към нея. Сега си спомни, че никога не го беше чула да казва, че я обича. Обичаше Сабина и й го бе казал! По дяволите!
Поне й бе дал свобода да върви по своя си път, което тя и възнамеряваше да стори, дори ако на края трябваше да се оженят. Като жена тя можеше да пожъне неодобрение, но той щеше да бъде осмиван, а зад гърба му щяха да го наричат рогоносец! Херцог Ройс — рогоносец! Тази мисъл й хареса. Би могла да спомене за това и в романа си… в окончателната версия щеше да опише интимни подробности, за които само те двамата щяха да знаят, че са се случили действително!
Лора докосна инкрустирана със скъпоценни камъни гривна на китката си. Това беше само началото! Един вид талисман и залог.
В онази нощ, след като затвори вратата, зад която останаха Трент и Сабина, на връщане към своята собствена стая Лора буквално се бе сблъскала със сръбския крал Милан. И…
Спомни си думите на една своя приятелка, която преди време й бе казала, че макар и бурен и невъздържан, кралят бил доста добър любовник. А освен това и щедър.
Беше му се извинила на френски с неуверен и треперещ глас, а той я улови за раменете и заговори на същия език:
— Днес е щастливата ми нощ! Отначало спечелих на покер, а ето, че сега срещам теб! Все ми е едно от кое легло си се измъкнала току-що, сладка моя, сега искам да те имам в своето! Обещавам ти, че няма да бъдеш разочарована? Ела, не бъде свенлива!
Беше я взел за някоя уличница, а тя отлично се справи с ролята си, тъй като прекалено добре знаеше как да възбуди един мъж. Гривната бе възнаграждението й за онази нощ. Освен това Лора научи, че за да легне с някого, не са необходими чувства. Достатъчно е само да имитира такива… Не беше ли направила точно така? Тя прехапа устни и си помисли гневно: „Надявам се да ме попита от къде имам тази гривна, защото тогава ще му разкажа… с най-големи подробности ще му опиша случилото се!“ Вкопчи се в махагоновия парапет и затвори очи. За краткото време, през което остана така, тя се запита защо отмъщението не й се беше усладило. Искаше да отвърне на Трент със същото, което той й бе причинил. Позволеното на мъжа трябваше да е позволено и на жената! Защо тогава чувства й бяха толкова объркани? Може би защото нямаха нищо общо с онова, което се бе случило току-що? По дяволите с нейната глупава импулсивност!
Нощното небе беше като черно кадифено покривало с изрисувани върху него сребристи звезди и жълт лунен сърп, който висеше високо над хоризонта като призрачен викингски кораб. В момента самата Лора се намираше на кораб — по-скоро яхта, както мислено се поправи. Беше гостенка на негово кралско височество, Уелския принц, на кралската яхта „Британия“.
— Госпожа Лентри ме убеди да предприема едно малко пътешествие по море, за да й докажа какво може това малко корабче! — бе споделил той по време на бата на кралския яхтклуб, „най-аристократичния“ клуб на света, както го наричаха. — Госпожа Лентри все още не познава Скалата… имам предвид Гибралтар, а както знаете, там е съпругът на графиня Седжуик, който изгаря от нетърпение да я види… е, ще стигнем поне до там, преди да се наложи да се връщаме!