Внезапно й се стори, че самата тя потъва. Чувстваше се по-нещастна и самотна от когато и да било, тъй като сега в душата й имаше чувства, които искаха да бъдат споделени. Внезапно с ужас усети как някой пристъпи зад нея и я улови през кръста. За миг пулсът й се ускори и тя за малко да възкликне: „Трент?“ Но, разбира се, не беше той. Херцогът бе прекалено зает с други занимания и други хора. Беше Реджи, промъкнал се тихо зад нея, за да я изненада.
— Реджи! Какво, за бога, правите тук горе? Мислех, че играете карти с останалите?
— Залозите станаха прекалено големи за скромните ми възможности, а освен това имах чувството, че по някаква щастлива случайност бих могъл да ви срещна, тъй като в играта нямах голям късмет!
В гласа му се промъкна нотка на загриженост.
— Вие сте без наметка. Искате ли да ви я донеса? — За негово учудване тя извърна лице към морето. Не отговори, но и не понечи да махне ръката му от кръста си. Реджи се осмели да допре устни до ухото й и да прошепне: — Бихте ли ми позволила да ви стопля, прекрасна Лора?
Почти не повярва на щастието си, когато тя се притисна към него и отвърна с тих, ленив глас:
— О, да, мисля, че би било приятно… да, наистина, вече започвам да се стоплям.
— Лора… о, боже, Лора! — промълви той, решен да се възползва от случая. — Само ако знаехте как копнея да ви целуна… да почувствам нежните ви устни, които толкова пъти съм сънувал! — Той сключи ръце още по-плътно около нея и я притегли към себе си.
— Защо питате, Реджи? Защо… защо просто не го направите? А след това ще ми кажете дали наистина ви е доставило удоволствие. — В този миг тя се извърна, вдигна глава и го погледна право в лицето. Звездната светлина се отразяваше в очите й, които бяха тъмносини като морето.
„За бога, значи все пак това наистина е моята щастлива нощ“ — ликувайки, мислеше той.
— Обичам те, Лора! Ти си толкова красива, толкова красива… — разпалено шепнеше той, а след това се наведе и притисна устни към нейните, вкусвайки от сладостта им, преди те да се отворят под натиска на настойчивия му език.
Докато я целуваше, Реджи я притисна към един парапет, така че тя можеше да почувства растящата му възбуда. Като мъж, който отлично познаваше жените и знаеше как да ги поласкае и спечели, той продължи да я целува — отначало настойчиво, а след това нежно и игриво. Когато от устните й се отрониха несвързани думи на протест, които бяха всичко друго, освен убедителни, той започна да я гали… Първо прокара пръсти по нежния овал на гърдите й — много бавно и внимателно, докато не откри внезапно набъбналите им връхчета. Известно време пръстите му си поиграха с тях, преди да продължат надолу. Сега, с притиснати към лицето й устни, той шепнеше страстно:
— Колко много те обичам! Преди не можех да ти го кажа, защото не исках да ме сметнеш за някой от онези лицемери, които се домогват до парите ти! Но аз те обожавам, боготворя те, прекрасна Лора, и те желая повече от всяка друга жена в живота си! Моля те, скъпа, моля те да ми позволиш да стана твой любовник! Моля те, кажи, че ще ми се отдадеш! Искам да боготворя приказното ти тяло — да целуна и погаля всяко сантиметърче от него! Кажи, че си моя, скъпа! Нека те отведа в кабината си, за да ти докажа как те обожавам и колко щастлива мога да те направя, стига да ми позволиш!
Тя отново го удиви.
— Нека слезем в кабината ми, миличък.
Лора умишлено избра своята кабина с надеждата, че Трент ще реши да я потърси и ще я завари с Реджи, така както преди по-малко от седмица тя го бе видяла с платиненорусата сестра на Реджи. Подавайки ръка на мъжа до себе си тя с нищо не му позволи да отгатне истинските й мисли.
Под светлината на лампата пред полуотворения люк, който гледаше към палубата, тя се остави на целувките на Реджи.
Позволи му дори да се съблече до кръста и да я отведе до леглото, където я притисна върху възглавниците, без да престава да я гали.
Реджи се възхищаваше на прекрасното тяло, което се разтваряше като цвете под ласкавите му длани. Учудваше се на отзивчивостта и гальовността й. Очевидно доста бе научила от Ройс! Тази мисъл го прониза като нож и изпълни с гняв и завист. Питаше се дали херцогът е бил първият мъж, с когото е спала. Но, по дяволите, сега беше негов ред!
Защо не бе довела всичко до край, питаше се Лора, след като отпрати Реджи и сега тревожно се въртеше в леглото.
Защо не му позволи да я люби? Беше положил такива усилия да й достави удоволствие и на няколко пъти му се бе удало да я възбуди. Но само тогава, когато тя затвореше очи и си представеше, че… че на негово място бе друг мъж — тъмнокос, със сребристосиви очи. Някой, който в момента вероятно спеше със сестрата на Реджи Форестър.