— Може би си искаш пръстена обратно, скъпи? Сега, когато пътищата ни се разделят…
— Задръж го, задръж го, сладка моя Лоричке… като спомен за един миг на лудост!
Внезапно взе лицето й в дланите си и, навеждайки глава към нея, я целуна… грубо и безчувствено. След това я прониза с презрителен поглед:
— Пази се, сладка моя. И за свое добро в бъдеще не лягай с прекалено много мъже! — При тези думи той се бе обърнал, оставяйки я слисана да гледа след него. Искаше й се да изтича подире му или да го извика да се върне, но не бе в състояние да помръдне или издаде звук.
— Лора! — Франко я сграбчи за ръка и я извърна с лице към себе си, без дори да погледне Ена, която се изчерви, а след това пребледня — Проклятие, Лора! — извика Франко с едва овладян гняв, почти насила дръпвайки я настрани. — Какво си въобразяваш? Този път наистина отиде прекалено далече, скъпа сестричке! Трент Чаланджър е последният, с когото може да си играеш подобни мръсни игрички! Реджи Форестър, мили боже! Не зная как Трент е успял да запази спокойствие, но ти трябва да си благодарна за това, иначе отдавна да те е изхвърлил зад борда, уверявам те!
— Щом Трент си позволява афера с госпожа Уестбридж, а отгоре на всичко и се фука с това, защо аз да не мога да правя каквото ми харесва? В края на краищата живеем в модерен свят, не е ли така? — Когато продължи, гласът й прозвуча малко трескаво: — Не искам някой да се чувства задължен да се ожени за мен само защото съм била компрометирана. В хотела в Каус заварих Трент в леглото на Сабина, а после… после… разбираш ли, Франко? Не искам за мъж човек, който пред очите ми се забавлява с любовниците си. Не мога да живея така, не бих го понесла! Позволеното нему е позволено и на мен, нали? И… и… — Думите заседнаха на гърлото й и тя трябваше да си поеме дълбоко дъх, за да овладее чувствата си и да не се изложи пред всички.
Франко я сграбчи за раменете, а пръстите му се впиха в кожата й.
— Боже мой, Лора! Не подозирах какви сте ги надробили. Ти го обичаш, нали?
Лора поклати глава, прехапа устни и затвори очи, за да скрие бликналите в тях сълзи.
— Разбира се, че не! — грубо избоботи Франко, а след това неочаквано я взе в обятията си и силно я притисна към себе си. — Струва ми се, че двамата с теб сме в едно и също положение! С тази разлика, че Ена знае, че я желая. Само че няма смелост да стори онова, което й се иска! — След това продължи с по-твърд глас: — Изглежда трябва да остана тук и да се грижа за теб. Повярвай ми, това не е нещо, което ми доставя удоволствие, още повече че има много други неща, които трябва да свърша! Между другото, баркасите все още не са тръгнали… защо не преглътнеш дяволската си гордост и не го последваш? Защо просто не слезеш в лодката и не изненадаш всички? Иди при него, както би постъпила една истинска жена! Зная, че Трент иска теб и мисля, че и ти го знаеш. Трябва ли да те занеса на ръце в лодката? След като се разберете с Трент, ще имаш възможност да ми се сърдиш. Обещавам ти дори да се погрижа за Сабина… и, разбира се, за Реджи, като отворихме дума за това! Е, Лора?
— Не мога. Ах, Франко, сам виждаш, че е късно. Трябва да ме е видял с Реджи и навярно е решил, че… Аз дори исках да ни види заедно и да си помисли най-лошото… и точно така е станало! Нищо не се е случило, Франко, не съм… Но какво значение има това сега… Познавам Трент достатъчно добре, за да зная, че никога няма да ми прости… или да ми повярва, дори при положение, че говоря истината!
След миг Лора видя малката лодка да се отделя от яхтата, отнасяйки на борда си лорд Дънхил, Сабина, Реджи и Трент, който я изоставяше. И макар че никога не би го признала, това й причини почти непоносима болка.
— Във всеки случай — продължи Лора с по-твърд, студен глас, — вече е твърде късно да се съжалява, нали? За всички нас… струва ми се. Сега трябва да сляза в кабината си и да проверя дали не съм пропуснала да опаковам нещо. Освен това исках да се видя и с Ена. Тя е ужасно нещастна.
— Аз също съм нещастен — тихо обясни Франко. — Не зная дали си помисляла за това, Лора, но мъжете също имат чувства… И ако Ена е нещастна, вината е нейна! Още веднъж я помолих да дойде с мен, но тя избра съпруга си с проклетата му титла и живота, с който е свикнала! Както вече ти казах — продължи той със същия горчив тон, — изглежда съдбите ни доста си приличат. Но трябва да знаеш, че няма да стоя и да гледам как тя и мъжът й посещават приеми или посрещат гости. Само щом те оставя във вилата им в Гибралтар, възнамерявам да се отправя към Алжесирас. След това, на път за Кадис ще се срещна с Трент, в Мадрид, в дома на един господин, разполагащ с информация, която би могла да представлява интерес за господин Бишъп. — Франко се сбогува с церемониален поклон. — Кажи ми, ако имаш нужда от мен, сестричке. Но ако искаш моя съвет, помоли принца да ти позволи да слезеш на брега. Освен ако, подобно на Ена, не обичаш да страдаш! — След тези думи Франко се отдалечи с широка крачка.