„Но от друга страна — размишляваше Лора с неволна въздишка, — защо самата тя не бе взела онова, което искаше, пренебрегвайки всички възражения?“ Отначало безгрижно бе оплела Трент, почти само за да си докаже, че може да го стори… а след като постигна целта си или поне така си мислеше… Какво се бе объркало след това? И защо не й бе достигнала решителност да се бори за онова, което искаше… да задържи мъжа, когото желаеше? Защо, подтиквана от детински инат и желание за мъст, бе постъпила толкова глупаво, вместо просто да влезе в стаята, където го бе заварила със Сабина, да я прати по дяволите и с добре обмислени думи да му обясни, че няма намерение да търпи любовниците му! С това веднъж за винаги щеше да сложи точка на глупавата игра на криеница… и нямаше да има никакъв крал Милан, чиято тежка гривна тя все още, носеше от инат… нито недоразумението с Реджи, което умишлено не беше изяснила.
„О, боже — мислеше Лора, сядайки в леглото със свободно падаща върху раменете й коса. — Трябва да престана. Трябва да престана да мисля какво е трябвало или не е трябвало да направя. Какво значение има това сега? Той е далече и никога повече няма да бъде мой… Трябва да погледна фактите в лицето.“
Известно време се изкушаваше да извика Айша и да я помоли да опакова багажа и… да се извини пред Ена и Арчи и да напусне Гибралтар с първия параход, все едно в каква посока… До гуша й бяха дошли безкрайните безцелни пътувания и безсмислени забавления. Беше преситена от Европа с нейното изискано общество и норми, които позволяваха всичко, стига да се вършеше дискретно и да остане скрито! Не, решително мислеше Лора. Тя не бе като родителите си, които се наслаждаваха на безкрайните пътешествия, изглежда боейки се да пуснат корени където и да било. Не, поне в това отношение беше различна. Изпитваше необходимост да има място, което да нарече своя родина… където винаги да се завръща. Майка й и баща й сякаш бяха пуснали корени един в друг и затова навсякъде се чувстваха като у дома си.
„Мама — неочаквано си помисли Лора, — мама би ми казала, че трябва да правя онова, което наистина искам.“ Спомни си нещо, което бе чула от майка си преди време:
— По едно време баща ти живееше с Консепсион в някаква малка хасиенда. Един ден отидох там, докато него го нямаше и се нахвърлих върху й с нож в ръка, така че се наложи бедният Пако да я отведе, иначе щях да я убия! Когато през нощта баща ти се върна и вместо Консепсион завари в леглото мен, побесня и започна да ругае и да ме праща по дяволите, но след това… хм, накрая напълно промени мнението си, въпреки че преди това се наложи да го заплаша с ножа си, за да го накарам да си свали панталона. О, да, пуснах му дори малко кръв, защото не вярваше, че говоря сериозно! Но след това… е, след това — бе обяснила майка й с доста по-мек глас — всичко се промени!
„Няма да остана тук — реши Лора. — Ена трябва да поеме живота си в собствени ръце… или ще замина за Испания и ще го намеря, или ще се върна в Мексико и тогава може той да дойде да ме търси!“ Странно, но тя сякаш почувства, че не всичко между тях е свършило… че имаше неща, които трябваше да изяснят помежду си.
— Приготвих банята, ако госпожицата пожелае… — Потънала в мисли, Лора не бе забелязала влизането на Айша.
Никога не беше изпитвала неудобство да се съблича пред камериерките си или други жени, но сега, след като свали ризата си и влезе в кръглата медна вана, погледът на момичето я накара да се почувства неловко. Лора прогони това моментно чувство, казвайки си, че като мароканка Айша не е свикнала да вижда бели жени.
Във всеки случай момичето бе изключително внимателно и изглежда мислеше, че от него се очаква да натърка младата жена с ухаещия на сандалово дърво сапун, преди тя отново да влезе във ваната и да измие пяната от тялото си. Междувременно Айша бе приготвила голяма мека кърпа, с която много внимателно подсуши тялото на бялата жена.
Докато я сапунисваше, пръстите на момичето останаха малко по-дълго от нормалното върху гърдите на Лора и най-вече върху зърната им. „Какво от това?“ — помисли си Лора. Все пак, докато момичето я подсушаваше с умели, внимателни движения, Лора се почувства глезена и отрупана с грижи.