Айша постла една кърпа на леглото, след което донесе шише благовонно масло и попита:
— Желае ли госпожицата масаж? Действа много добре, уверявам ви. Когато втрия маслото, то прониква в кожата и я поддържа влажна, така че се вижда само съвсем лек блясък… господата намират това за изключително привлекателно!
„Защо не?“ — помисли си Лора и сви рамене, докато лягаше по корем върху кърпата, оставяйки се в силните, но нежни ръце на Айша, която умело втриваше маслото в порите на тялото й. Много скоро Лора започна да изпитва удоволствие от това непознато усещане и установи, че масажът постепенно освобождава насъбраното в тялото й напрежение. Айша втриваше маслото от петите нагоре към раменете и ръцете, а след това я накара да се обърне по гръб. Маслото ухаеше на жасмин и гардении и действаше удивително успокояващо!
Когато Лора се обърна, мароканката започна да масажира вътрешната част на ръцете й чак до връхчетата на пръстите, продължи от шията към раменете. След това, много внимателно, се зае с гърдите, като обхващаше с пръсти ту едната, ту другата и я масажираше нагоре до зърното, което едва докосваше.
— Госпожицата имат толкова чудесни малки гърди и толкова хубави, твърди, тъмночервени зърна — промърмори тя, докато капваше по една съвсем малка капка масло на всяко от тях. — Госпожицата имат чудесно тяло, наистина чудесно!
Лора вече се чувстваше замаяна, а дланите на Айша продължаваха изкусно да я масажират — надолу до корема и тъмния триъгълник между бедрата, след това надолу по краката и обратно нагоре, докато не достигнаха вътрешната страна на бедрата, където поспряха за кратко, преди отново да продължат. След това Айша взе шишето и отля малко масло между бедрата на Лора, масажирайки я с леки, нежни като полъх от пеперудени крила движения. Отначало пръстите на момичето едва доловимо докосваха срамните й устни, а след това, сякаш окуражени от отсъствието на реакция, проникнаха малко по-навътре.
— Госпожицата е хубава навсякъде… да, навсякъде — шепнеше Айша, без да прекъсва с нежните, галещи докосвания, които почти хипнотизираха Лора, докато изведнъж отново не я връхлетя усещането, че е наблюдавана от някой безмълвен свидетел. Но когато рязко седна в леглото, не можа да открие никого и си наложи да се овладее. Трябваше да признае, че на Айша й се бе удало да я възбуди с нежните си, умели длани.
— Благодаря — рече Лора, опитвайки се да скрие вълнението си. — Беше… много приятно и отпускащо. Но вече е време да се обличам за приема.
На устните на Айша заигра усмивка. Момичето наведе глава и отстъпи крачка назад.
— Разбира се, госпожице. Ще ви помогна при обличането, ако ми кажете коя от роклите бихте желала да сложите тази вечер. — След това тихо добави: — Тук съм, за да направя всичко, което госпожицата поиска от мен.
„Боже мой — мислеше Лора, докато Айша, която, движейки се бързо и безшумно с босите си нозе, разстилаше роклите й пред нея. — Бих искала да зная какво мисли за всичко това Ена… ако нейната камериерка е също толкова любезна, колкото моята, разбира се.“ Надяваше се скоро да се видят с Ена, за да могат да си поговорят В този момент, измъчвана от непознати чувства и импулси, които заплашваха крехкия й душевен мир, Лора имаше нужда от някого, с когото да поговори. Трябваше да се довери някому и се надяваше, че Хелена ще побърза и скоро ще бъде готова с обличането.
Хелена наистина бе напълно облечена и се радваше на възможността да поговори с Лора преди приема, когато в стаята, както винаги безупречно облечен, влезе съпругът й. Ена забеляза в ръката му малък, плосък пакет, обвит в сребриста хартия. Когато графът постави пакета на тоалетната й масичка, Ена, която никога не бе получавала подаръци от него, искрено се учуди.
Фатима, мароканското момиче, избрано от Арчи за нейна камериерка, тъкмо закопчаваше последното копче от роклята й.
— Колко възхитително изглеждаш днес, сладка моя съпруго! — рече той с привичния си оксфордски маниер, с който тя все още не можеше да свикне. — Малкото бижу, което ти нося, ще те направи още по-очарователна и навярно много ще ти отива.
— Благодаря, Арчи — Хелена нетърпеливо се обърна към Фатима, която не преставаше да обикаля около нея. — Можеш да си вървиш, Фатима!
— Но, скъпа — подхвърли Арчи, — след малко отново ще имаш нужда от помощта й… както сама ще се убедиш. — След това я заобиколи и огледа с критичен поглед, който винаги я бе карал да се чувства неловко.
— Знаеш ли, скъпа — с негодувание рече той, — боя се, че роклята, която си избрала за тази вечер, не ми допада особено. Позволи ми аз да ти избера една. Не мислиш ли, че на мъжа трябва да бъде позволено да избира дрехите на жена си и да решава какво й отива най-много?