— Телеграми? — изненадано повтори Арчи, но бързо се овладя и отвърна с усмивка: — Разбира се, че имаме телеграф. Не сме чак толкова изостанали, госпожице Морган. Но аз бих могъл да ги изпратя вместо вас. Мисля дори, че в кабинета си имам няколко формуляра. Щом се почувствате по-добре ги попълнете, а аз ще имам грижата да бъдат изпратени.
Лора забеляза, че мъжът я гледа с въпросителен, почти замислен поглед, който я изпълни с неудобство. Чувстваше, че по някаква неизвестна причина той си играе с нея на котка и мишка. В такъв случай обаче тя възнамеряваше да изиграе ролята си докрай, при това с удоволствие.
Младата жена затвори очи.
— Ах, колко мило от ваша страна. Твърде мило! — След това, малко несигурно, добави: — Но… бихте ли сметнал за прекалено, ако ви помоля да изпратя три телеграми? И то… и то още днес?
— Разбира се, че не, скъпа ми госпожице Морган, уверявам ви, че това няма да представлява никакъв проблем за мен. И понеже като вицегубернатор разполагам с известно… е, да го наречем влияние, бих могъл да се погрижа да бъдат изпратени незабавно. — След това, сякаш внезапно му бе хрумнала някаква идея, добави: — Защо всъщност веднага да не ви донеса бланките… не, не, никакви възражения, моля! Няма да ми коства нищо, наистина нищо! И позволете да ги попълня вместо вас и веднага да ги отнеса. Какво ще кажете, а?
„Шах!“ — помисли си Лора, но все още не възнамеряваше да се предава.
— Много мило от ваша страна. — Докато донесеше бланките, тя щеше да разполага с достатъчно време да помисли върху формулировката на телеграмите си, сигурна, че Арчи й имаше също толкова малко доверие, колкото и тя на него.
След като се върна, графът придърпа един стол към леглото, постави формулярите на коляното си и се усмихна снизходително.
— Е? Вицегубернаторът на Гибралтар е на ваше разположение, госпожице Морган… а когато е необходимо, умея да пиша доста бързо! Моля, продиктувайте ми съдържанието на телеграмите и адресите на щастливците, които трябва да ги получат.
Привидно изпълнена с благодарност, Лора продиктува трите си телеграми. Тази до родителите й бе адресирана до чичо Реналдо, който щеше да знае къде да ги намери.
„Скъпа мамо, скъпи татко, в момента съм в Гибралтар, но спешно имам нужда от вас за своята сватба. Елате веднага, иначе съм загубена.“
— Вашите родители? — попирта Арчи с изпитателен поглед. — Те са в Мексико? Доста далече, не съм ли прав?
— О, не! Не и Вера Круз. Хасиендата — едно от семейните имения, знаете ли — се намира недалече от Вера Круз и наистина е необходимо да стигнат навреме, защото мама би могла да ми помогне при избора на рокля и всичко останало! — В гласа на Лора бе прозвучала нотка на детинска непринуденост и графът кимна разбиращо.
— Естествено е да искате родителите ви да присъстват на вашата сватба, но мислех… — той замълча, а веднага след това рече: — Следващата?
Следващата телеграма бе предназначена за чичо й Пиер, с когото тя споделяше, че е в Гибралтар с граф и графиня Седжуик и го канеше да дойде, за да види колко чудесно е всичко. Но последната телеграма…
Под изпитателния и малко нетърпелив поглед на Арчи Лора хапеше устни и за миг сведе очи, преди тихо да каже:
— Боя се, че тази телеграма е… е твърде лична, би могло да се каже, и трябва да призная, че ми е малко неудобно. — Когато вдигна поглед, забеляза как хладните му очи се присвиха за миг, преди да надене покровителствено и малко снизходително изражение и да я увери, че не трябвало да се притеснява ни най-малко, защото нямало да спомене пред когото и да било дори думичка от съдържанието на телеграмата. Нещо повече, само щом я изпрател, щял да забрави онова, което пише вътре. Давал й дума.
— Е… — колебливо започна Лора, — тази телеграма е до… до Ройс. — Тя отново сведе очи и погледна към безжизнено отпуснатите си длани. — Виждате ли, двамата с него имахме твърде ожесточен спор, а след това той беше толкова ядосан, че реши да слезе в Кадис! Но аз бих искала да се помирим и да му кажа колко съжалявам, че го провокирах. Разбирате, нали? Допускам, че когато двама души са влюбени, те стават прекалено чувствителни в отношенията помежду си! С времето разбрах това и… и бих искала той също да го знае! — Все още сплела ръце в скута си, Лора хвърли бегъл поглед към Арчи. — Нали не смятате, че постъпвам прекалено прибързано, или? Зная, че всъщност мъжът е този, който трябва да моли за прошка, но… ах, той толкова много ми липсва!
Лора видя, че го е изненадала, защото в първия момент Арчи се поколеба какво да отговори. След това обаче поклати глава и кратко се засмя.
— Скъпа госпожице Морган, чувствам се поласкан от доверието, което проявявате към мен, въпреки че се познаваме толкова отскоро, но наистина не зная какво да ви посъветвам. В крайна сметка това е между вас двамата. Но ако имате чувството, че вие сте онази, която е сгрешила, тогава би трябвало да послушате гласа на съвестта си. — Очите му отново се присвиха и той попита: — Но знаете ли къде точно можете да го намерите в момента? Ако не разполагате с адреса му, боя се, не би било възможно…