Выбрать главу

Сутринта толкова бе бързал да излезе от къщи… По дяволите! Лора изглежда отгатна мислите му и устните й се разтеглиха в своенравна гримаса.

— Нямам пистолет, Франко… — Никога не би му признала по какъв начин и е бил отнет!

— А аз имам само патроните в барабана на револвера. — Той се обърна към Лора, мръщейки чело, и когато най-сетне съсредоточи вниманието си върху нея, забеляза, че ръката й е превързана.

— Какво се е случило?

— Нищо. Драскотина, за която вече се погрижихме, Изпратих Хуанито с Амиго до хасиендата, за да повика помощ. Не ни остава нищо друго, освен да използваме разума си и да издържим, докато пристигне помощта.

Слава богу, Франко най-сетне бе в състояние да поеме нещата в свои ръце! Понякога мъжете са твърде необходими…

— Стремете се всеки изстрел да попадне в целта… и не стреляйте по сенки и закачени на тояги шапки! — нареждаше Франко и въпреки че повечето от мъжете бяха доста по-възрастни от него, те слушаха с респект сина на дон Естебан.

Раната на ръката на Лора се обаждаше и при най-малкото движение, но момичето пренебрегна болката и съсредоточи цялото си внимание върху своя гняв. Измъквайки се от една опасност, тя се бе натъкнала на друга. Всъщност се радваше, че се бе оказала тук точно сега, когато тези пияници върлуваха из селото, и можеше да помогне. Те бяха по-лоши и от бандитите, които трябваше да преследват, особено когато се натъкнеха на беззащитно селце като това.

Отвъд оградата прозвуча нов залп, след това пиянски рев и заплахи. Франко се приближи към една пролука в дебелата стена, даде два изстрела и отново се обърна.

— Колко? — попита Лора.

— Най-малко един. Мисля, че раних другия толкова тежко, че доста дълго ще е извън играта.

— Ти бе много храбра, amiga8 — прошепна Анита на Лора. Двете се познаваха от деца и се държаха като равни. Красиво момиче с блестящи очи, приблизително на възрастта на Лора, Анита имаше повече обожатели, отколкото пръсти на двете си ръце, но бе хвърлила око на Франко. За съжаление той й обръщаше толкова малко внимание, като да бе негова сестра. Въпреки че не харесваше Мариела, Анита се опитваше да не го показва, утешавайки се с мисълта, че един ден ще накара Франко да я забележи. Толкова често се бе молила за това, а междувременно упорито учеше. Учители й бяха дон Реналдо Ортега с безчислените си книги и доня Лора Луиза, която държеше Анита да я нарича просто Луиза.

— Изобщо не съм била храбра, просто не биваше да им показвам, че се боя! — призна Лора.

Докато се гледаха, докосвайки ръце, двете момичета си спомниха ужасния миг, когато недалеч от кладенеца забелязаха към тях да приближават двама ездачи — ухилени и очевидно — твърде пияни.

— Две очарователни госпожици! Какво ще кажеш, Педро? По една за всеки! А те и двете са хубавички, така че е истински късмет да открием тази прелест преди останалите, какво ще кажеш? Добре, че избързахме напред, сега ще получим най-хубавия пай, а? Ха-ха-ха!

— Ето… пийнете по глътка… елате тук! — Вторият мъж, селяк с груби черти, носеше облечена на голо войнишка куртка, изпод която се подаваха космати гърди и почернял от мръсотия пъп.

— Виж само, те са изненадани, малките muchachas! Навярно не са очаквали да видят истински мъже наоколо, а? Ние ще ви покажем това-онова, малките!

Анита стоеше вменена и сякаш внезапно онемяла — неспособна да издаде нито звук.

Лора, която си бе възвърнала самообладанието и бе схванала настроението на мъжете, пристъпи напред, полюшвайки хълбоци и пресилено пърхайки с мигли.

— Извинете бедните селски момичета, capitanos! — заговори на испански тя. — Ние не сме свикнали на толкова… толкова дързък език! Но кажете — тя се усмихна на по-едрия от мъжете, който пръв бе взел думата, — защо не слезете от конете и не ни обясните какво имате предвид? Не зная какво мисли свенливата ми приятелка, но аз самата с удоволствие бих ви послушала!

— Аха! Истинска дива котка! Виж само тези очи! Обзалагам се, че не знае кой е баща й!

— Да, изглежда няма нищо против да я позабавляват малко. Искаш ли една глътка, момиче?

— Разбира се, защо не? Искате ли да ви потанцувам малко? Приятелката ми свири на китара. Анита, por favor9, донеси китарата… и се връщай по-скоро, защото не мисля, че тези момчета обичат да чакат. — Движена от инстинкта си за самосъхранение, тя се усмихна съблазнително.

— Елате! — подкани ги тя. — Или губите смелост, когато насреща си имате решителна жена? — Тя сви рамене, отстъпи назад и с един ритник по кокалчето извади Анита от вцепенението й.

вернуться

8

amiga (исп.) — приятелко! — Б.пр.

вернуться

9

por favor (исп.) — моля — Б.пр.