— Сладка, очарователна Сабина! Тук си, значи… чакаш, както обикновено! Надявам се, че не съм те накарал да чакаш прекалено дълго, прелестна моя? — Тя нададе тих вик, тъй като в същия миг той протегна ръка и разкъса копринената й нощница. — Тук си, значи — мърмореше повече на себе си — и аз съм тук! Бихме могли да се възползваме от случая, не мислиш ли?
Не й харесваше нито странният му тон, нито думите му, но преди да успее да каже нещо, той разкопча ленената й риза чак до кръста и се излегна до нея. След това, галейки я по познатия й интимен начин, заглуши с устни възмутеното й мърморене и накрая се претърколи върху нея.
В ослепителната слънчева светлина, която сега заливаше стаята й, страните на Сабина пламнаха от мисълта за безсрамния начин, по който беше отвърнала на милувките му. Бе копняла по него толкова силно, че не успя да му устои, когато я взе, без дори да си направи труда да се съблече напълно… Напротив, молеше го да я люби отново и отново. Свършвайки, той се изтърколи от нея, вдигна панталоните си и, изправяйки се, й хвърли безизразен поглед.
— Така… а сега ми разкажи какви са новините, които жадуваше да споделиш с мен! — измърмори той.
За миг Сабина занемя от възмущение и срам, но когато Трент с безразлично свиване на рамене й обърна гръб, тя просъска с глас, в който звучаха всичките й наранени чувства и желание да го нарани.
— За малко почти ме накара да забравя за това. Но би трябвало да знаеш, че брат ми, който вчера — едва няколко дена след пристигането си — отново замина, пое направо към твоята госпожица Морган! Струва ми се, че имат някаква уговорка за престоя й в Гибралтар. Как ти се струва това, Ройс? Тя все още ли е твоя годеница? — Сабина се изсмя дрезгаво, а след това язвително добави: — Изглежда предпочита любовните умения на Реджи пред твоите, не мислиш ли? А и той бе много впечатлен от нея! Очевидно е научила доста от теб!
Трент стоеше пред нея като вкаменен, гледайки я с неразгадаемо изражение, но след това за нейно най-голямо разочарование само вяло сви рамене, сякаш всичко това изобщо не го засягаше.
— Това ли е, което имаше да ми кажеш? — с леден, безразличен глас запита той. — Не зная защо така неистово мразиш Лора, при положение че толкова си приличате по начина, по който замъквате в леглото си всеки изпречил се на пътя ви мъж. — След тези думи той я остави сама, затръшвайки вратата след себе си.
Когато на сутринта Сабина слезе за закуска, Трент вече бе излязъл на езда и въпреки че тя умело разпита една от прислужниците, не можа да научи нищо. А връщайки се на обяд, той почти незабавно замина отново, без да размени с нея нито дума!
Лорд Дънхил със съжаление бе споделил, че Ройс получил телеграма и трябвало да се погрижи за някакви неотложни задължения.
— Не го очаквам през следващите няколко дена и му казах, че не зная дали когато се върне, още ще сме тук, но че вилата ми е на негово разположение. Знаете ли, Ройс, ми харесва… мило момче, нищо, че е роден в Америка.
Значи беше заминал… един бог знае къде! Бе го загубила… ако изобщо някога е бил неин!
Когато Трент Чаланджър, все още в необикновено мрачно настроение, пристигна в малката къщичка, в която веднъж вече се бяха срещали с Франко, приятелят му вече опаковаше багажа си.
— Трент! Какво, за бога, търсиш тук? Мислех, че имаш уговорка с…
— Бих искал да ми обясниш какво, по дяволите, може да означава това — сърдито рече Трент, хвърляйки на масата един жълт лист хартия. — По думите на госпожа Уестбридж, сестра ти с нетърпение очаквала пристигането на Реджи Форестър в Гибралтар. Може би като неин брат би могъл да ми кажеш защо, по дяволите, й е притрябвало да ми праща това. — Той посочи телеграмата и впери ледените си очи в слисаното лице на Франко.
Франко, който също не беше в най-добро настроение, й хвърли един поглед и отвърна ядосано:
— Откъде, по дяволите, мога да знам това, когато не ми оставяш време да прочета проклетата телеграма?
— Прочети я! И ми кажи дали наистина мислиш, че е от сестра ти… защото в крайна сметка трябва да я познаваш по-добре от мен!
Мръщейки чело, Франко прочете телеграмата. Стед това вдигна глава, опитвайки се с небрежно свиване на рамене да скрие внезапно обзелото го неудобство.
— Нямам представа какво означава — замислено рече той. — Но може би сериозно мисли всичко онова, което е написала, защото… по дяволите, Трент, ако искаш ме пронизвай с ледените си очи, но тя… тя те обича. Съдейки по всичко, което знам, Лора — без да се опитвам да оневинявам постъпката й — е била движена единствено от жажда за отмъщение, тъй като в Каус те е видяла да спиш със Сабина!