Лора бе започнала да стене тихо и правеше опити да се съпротивлява, но Арчи с всичка сила я притискаше към леглото. Накрая извика през рамо към Реджи:
— Хей, старче, когато свършиш, предлагам да се преместим в моята спалня… какво мислиш за това, Ена? Там можем да я озаптим така добре, както правя с жена си, когато ме разсърди. Ще можеш да вършиш с нея каквото пожелаеш. — Той се засмя. — Фатима борави чудесно с камшика, не съм ли прав, скъпа?
Малко след като действието на опиата бе преминало, Лора реши, че това е някакъв кошмар — ужасяващ, мъчителен кошмар, от който опитваше да се събуди, но, незнайно защо, не успяваше. Когато все пак се събуди, се намери пак в същия кошмар, а ужасът и болката не искаха да си отидат. Не можеше да избяга, просто не можеше… Тогава осъзна, че ръцете й са завързани на висящи от тавана куки, а краката — в стърчащи от пода халки. Видя Хелена да лази на колене и разбра на каква мъка и унижение е подложена приятелката й. След това същото сполетя и нея. Реджи, Арчи, Фатима и дори един от прислужниците, който бе извикан, за да е пълно унижението, се гавриха с нея със сатанинска изобретателност, Фатима въртеше камшика и я шибаше жестоко, без да подбира — по гърдите, хълбоците, вътрешността на бедрата, докато Лора не започна да крещи и вече не можеше да спре да крещи, да моли, да обещава всичко, само и само да й спестят болките.
— Чу ли това, Реджи, старче? — извика Арчи. — Вече е почти толкова послушна, колкото Ена, не намираш ли? Чу ли какво обеща? Каза, че щяла да направи всичко, всичко… не е ли мило! Не е ли много мъдра, нашата малка американка?
— Много любезно от нейна страна! — хихикаше Реджи.
— Стани, жено! — неочаквано заповяда Арчи. — Стани! Искам госпожица Лора да види каква възпитана жена съм направил от теб само за два дена! — Ена се надигна, изгаряна от болки и най-сетне успя да се изправи, олюлявайки се и горко ридаейки.
— А сега — усмихнато продължи Арчи, сграбчвайки я за ръката, — сега можеш отново да застанеш на колене и да допълзиш до приятелката си… разбра ли ме? Ще направиш същото, което трябваше да правиш с Фатима! След всичко, което изтърпя, малко нежност ще й се отрази добре, не мислиш ли?
— О, не! Моля, Арчи, не, моля! — Арчи дръпна главата на Ена за косата и й зашлеви жестока плесница, преди да я повлече след себе си. Реджи продължаваше да хихика. Това, което ставаше тук, му харесваше, а най-много му харесваше, че сега Лора бе негова, само негова!
Лора съвсем смътно си спомняше случилото се след това. Знаеше, че след последното унижение я бяха развързали и тя се бе строполила на пода, хлипаща и стенеща. Спомняше си, че беше обещала всичко… дори подписът, който Реджи поиска от нея и който я правеше негова жена.
Бяха й дали да пие много коняк, а след това я отведоха до малка каменна постройка с червен циглен покрив, където възрастен мъж й задаваше някакви въпроси, а тя механично отговаряше. Ръцете й бяха завързани на гърба и скрити под дълга, закопчана до горе наметка, под която беше гола. Беше благодарна за наметката, чиято качулка скриваше мокрото й от сълзи лице със синини под очите и подута долна устна, която едва не бе прегризала от болка.
Реджи беше обвил ръка около кръста й и я държеше изправена, защото тя бе толкова изтощена, че се олюляваше. Когато я извеждаше, сякаш много отдалече го чу да казва:
— А сега ще удържа обещанието си към майора. Ще посетим пещерата Сен Мишел и ще влезем в килията за мъчения. Не забравяй обноските си и бъди тиха. Вече си схванала какво се иска от тебе, нали, скъпа? — Той я удари леко по лицето, което все още бе подуто и гореше от предишните му удари, а Лора кимна замаяно.
Както смътно схвана, Арчи се бе върнал в къщи при бедната Ена. Реджи й обясни с усмивка, че е осигурил кораб, който малко по-късно щял да ги откара до Танжер. Там ги чакала чудесна малка къщичка — идеалното място за прекарване на сватбен месец. При тези думи Лора отново избухна в безутешно хълцане. Мъжът я удари и не престана да й причинява болка, докато тя с приглушен глас не помоли за милост и не обеща да бъде послушна.
— Надявам се, сладка Лора — рече той, грубо стискайки чувствителни зърна на гърдите й. — Знаеш какво те очаква иначе, нали? — Тя кимна още веднъж и се остави да бъде отведена до лекия файтон, който ги очакваше. Всичко вече й бе безразлично. Имаше едно единствено желание — да избегне по-нататъшните болки и наказания.