— За бога, Ройс — заекна той, — трябва да сте полудял, напълно побъркан, ако вярвате, че това ще ви се размине! Не зная защо продължавате да ме заплашвате, след като вече ви обясних…
— Чух какво ми обяснихте. А сега искам да чуя истината. Цялата истина, Седжуик. Ако искате доказателство за това, че умея да си служа с този револвер… — преди Арчи да разбере какво става, той чу оглушителен пукот и почувства как един куршум облиза ухото му, преди да се забие в стената зад него.
Франко, който в това време се намираше в градината, недалече от входната врата, чу гърмежа, а когато се втурна вътре, къщата все още кънтеше. Какво, по дяволите, ставаше там? Дали Трент бе станал нетърпелив? Той вече бързаше към вратата на работния кабинет, когато чу писък — оглушителен, ужасяващ писък, последван от втори, който рязко секна. „Ена!“ — подсказа му инстинктът и Франко се втурна в посоката, от която бе дошъл писъкът, втурна се към покоите на граф и графиня Седжуик.
Фатима тъкмо бе натъпкала един парцал в устата на Хелена и отново я налагаше с бича, когато вратата се отвори с трясък. Мароканката вдигна поглед, но преди да успее да каже или направи нещо, в стаята се втурна разгневен мъж с револвер в едната и нож в другата ръка, който след миг бе до нея. Франко удари Фатима с дръжката на револвера толкова силно, че тя се строполи в безсъзнание.
В първия миг Хелена, чието лице бе подуто и обляно в сълзи, не можа да повярва на очите си. Франко! Той трескаво извади парцала от устата й и сряза примката около китките й.
— Франко? — невярващо прошепна тя. — О, боже, Франко! Не искам да ме виждаш такава, не искам… не мога… о, не ме гледай така, моля те!
— Той ли ти причини това? Твоят съпруг? — Беше я вдигнат на крака и сега здраво я държеше в обятията си, без да обръща внимание на развълнуваните й думи, но Хелена потрепери от твърдостта в гласа му, когато го чу да повтаря: — Кажи ми, по дяволите! Той ли заповяда да ти причинят това?
Тя избухна в неудържим плач, а Франко усещаше тръпките, които разтърсваха тялото й. Най-сетне Хелена успя да промълви:
— Да, да! Той… ах, Франко! Той е научил за нас и каза, че трябва да бъда наказана, а след това… а след това ме накара… принуди ме… Ох! Как би могъл все още да ме желаеш след всичко, което ми причиниха и което трябваше да правя! Невъзможно е… зная, но моля те, поне ме отведи далеч от тук, далеч от него! Моля те, Франко, моля те! И не ме гледай така, моля те, не ме гледай така!
Едва сега булото на гнева започна постепенно да се вдига. Докато Хелена с прекършен глас го молеше да не я гледа, той осъзна какво й бяха причинили. Тялото й бе покрито със следи от камшик, които изпъкваха мораво-червени върху млечно бялата й кожа. След това погледът му спря върху проклетия пояс със златната верижка, която се спускаше от кръста й и болезнено се впиваше между бедрата. В този момент Франко реши как ще убие мъжа й.
Трябваше му известно време, за да осъзнае, че Хелена, чийто глас бе пресипнал и дрезгав от писъците, се опитваше да му каже нещо друго:
— … и Лора! О, боже! Лора! Бедната Лора! Първо я упоиха, а след това, както бе в безсъзнание, съвсем беззащитна… я… сториха с нея същото, което и с мен… и двамата — Арчи и Реджи! Превърнаха я в такова уплашено и малодушно същество, че тя обеща всичко, всичко, само и само да не й причинят повече болка! Ах, Франко! Принудиха я да се омъжи за Реджи, защото той иска да получи парите й! — Тя извърна към него подпухналото си от сълзи, покрито със синини и кръвоизливи лице и неочаквано твърдо рече: — Франко! Няма значение какво ще стане с мен, но Лора… трябва да направиш нещо, за да й помогнеш! Преди да я е отвел в Танжер… преди да е станало прекалено късно!
С максимално усилие на волята Франко успя да овладее гласа си и каже успокоително:
— Ена, скъпа! Ти все още си моя любима… и аз ще направя всичко възможно да забравиш онова, което си преживяла, трябва да ми вярваш. Ще те отведа далече от тук, далече от него — тук гласът му придоби заплашително студена нотка, — от мъртвеца, който някога бе твой съпруг. — След това, без да обръща внимание на вялите й протести, я вдигна на ръце и я понесе към кабинета, където бе оставил Арчи и Трент. Франко, чийто гняв бушуваше като огън, имаше в главата си една единствена мисъл — да отмъсти на Арчи, преди Трент да го е изпреварил.
Цялата прислуга сякаш се бе разтворила във въздуха. Все още с Хелена на ръце, Франко отвори с крак вратата на кабинета, където видя Арчи да стои до стената с вдигнати на тила ръце и, заеквайки, да мълви накъсани от заплахи и ругатни обещания, Франко не можа да не забележи как Хелена потръпна и извърна лице, когато го съзря, него, граф Седжуик, чудовището, което все още беше неин съпруг.