Какво, за бога, можеше да означава това? И какво всъщност ставаше? Навярно Ройс щеше да му обясни. И дали цялата тази суматоха нямаше нещо общо с бившата годеница на Ройс, очарователната госпожица Морган?
Майорът трябваше да признае пред себе си, че донякъде бе разочарован, научавайки за прибързаната женитба на госпожица Морган… и то точно за Реджи Форестър! Беше му се сторила необикновено умна, за да направи подобна грешка и да постъпи така прибързано, още докато носеше пръстена на Ройс! Граф Седжуик го бе уверил, че нямало никакви основания за безпокойство относно някакъв предполагаем натиск, оказан върху госпожица Морган. В противен случай той не би приел да стане свидетел на венчавката им.
— А относно избора на една жена не може да се спори, не съм ли прав? — бе забелязал графът с лека усмивка, която незнайно защо не допадна особено на майора.
А сега трябваше да посрещне Ройс и да му обясни, че годеницата му току-що се е венчала за друг мъж, с когото сега са в пещерата Сен Мишел! „Извънредно неприятно положение“ мислеше той, докато излизаше, за да посрещне нетърпеливия си посетител.
— Е, Ройс, ако не бях научил лично от негово кралско височество, че ще дойдете, бих казал, че съм доста изненадан от неочакваното ви посещение. Принцът ми даде да разбера, че би желал да ви съдействам по всички възможни начини, така че ще направя всичко, което е по силите ми! — След това майорът предпазливо добави: — Но трябва да разберете, че ми е необходимо да знам какво всъщност става.
— Като начало ми трябва лекар. Някой сигурен човек, който умее да си държи езика зад зъбите. Графиня Седжуик има нужда от някой много дискретен лекар… и то веднага. Боя се, че след всичко, което са й причинили, тя навярно има вътрешни кръвоизливи. Бихте ли се погрижил веднага за това? — Преди смутеният майор да успее да отвърне нещо, Ройс продължи със същия рязък и студен глас: — Нуждая се и от карта на пещерите в околността, на която е отбелязано точното място на килията за мъчения… където Форестър е отвел Лора, за да се прави за нейна сметка на Великия инквизитор!
— Но… казаха ми, че току-що са се оженили… по-точно — тази нощ! — извика майор Ийгън. — Научих го лично от граф Седжуик, който е бил свидетел на венчавката им. — След това енергично добави: — Мили боже, Ройс! Ще ми кажете ли най-сетне какво е станало?
— Боя се, че ще имате някои неприятности, майоре… освен, ако всичко не бъде уредено изключително дискретно, както и се надявам да стане! Сега обаче нямам време за подробни обяснения! Ще ви кажа само — и лекарят ще го потвърди, — че Седжуик е измъчвал съпругата си по всевъзможни начини! Камшик, един проклет девствен пояс, който тя е била принудена да носи… когато не е трябвало да обслужва графа, камериерката му, домашните прислужници… и дори Форестър! Същото са сторили и с Лора, за да я принудят да се омъжи за Форестър.
— Боже мой! — майор Ийгън почти не вярваше на ушите си, докато Ройс, чийто дълго сдържан гняв и нетърпение избухнаха неудържимо, не му извика с глас, който накара майора да потръпне:
— Това достатъчно ли ви е, майоре? Искам карта на проклетите пещери. Освен това трябва да знаете, че след малко Франко Морган ще дойде с графиня Седжуик, за да я остави при вас и да последва мен и графа. Ще се върнем само тримата — аз, Франко Морган и Лора. Ако вие или друг някой се опита да ни спре… — След това той съблече жакета си и го захвърли настрана. В този момент обърканият майор видя двата колта и начина, по който бяха препасани. Сега забеляза и странните обувки на херцога, които, доколкото си спомняше, американците наричат мокасини.
Скривайки мислите си зад маска на безразличие, майорът напрегнато рече:
— Ето ви картата, господине. Чувал съм, че из тези пещери често се случвали нещастия, особено когато някой се заблуди и попадне в някой от коридорите, завършващи в пропастите над морето. — Той се взря за миг в Трент, след което добави: — Когато младият Морган доведе графинята, ще се погрижа да бъде пренесена в жилището ми, а след това ще изпратя ординареца си да повика доктор Матюс. Той е абсолютно надежден и дискретен, а освен това и отличен лекар.
След това Трент бе изчезнал — втурна се бързо и безшумно като апах, а главата му бучеше и пулсираше от заслепяващ гняв. Картата беше в джоба му, но сега той нямаше нужда от нея. Бе му достатъчно да й хвърли само бегъл поглед, за да запечата в съзнанието си онова, от което имаше нужда, за да открие Лора. Неговата Лоричка… неговата любима! По стените на пещерата горяха факли, които разпръскваха оранжева, напомняща за адски огньове, светлина. Ако някой го зърнеше в този миг, със сигурност би го взел за видение от подземния свят — висок, чернокос мъж, със също такава черна брада, който тичаше с големи крачки на диво животно, а в очите му се отразяваше мъждукащата светлина на факлите. Черната копринена риза, черната жилетка, панталоните и револвера в кобура — всичко се сливаше с мрака, стелещ се от влажните стени на пещерата… Дяволът, препускащ по следите на поредната си жертва!