След като остави Хелена при майора, Франко се бе върнал в каретата, за да вземе Арчи. Сега той го водеше пред себе си по заплетените коридори, подтиквайки го с острието на ножа си, а графът стенеше жално иззад запушващия устата му парцал. Арчи търпеше адски мъки, но не можеше да спре нито за миг, тъй като Франко се опитваше да догони доста изпреварилия ги Трент.
— Това е едва началото — просъска Франко през зъби. Острото му като бръснач острие вече бе раздрало панталона на Арчи, оставяйки дълбока зигзагообразна следа по кожата му. Графът усещаше стичащата се по крака му кръв, който се събираше в обувката. „О, боже — отчаяно си мислеше той. — О, боже, помогни ми… защото иначе никой не може да ми помогне!“
Стоновете на Лора заглъхваха в парцала, който Реджи бе натъпкал в устата й веднага щом се добраха до останалата още от времената на Инквизицията килия за мъчения.
— Няма да те оставя да викаш, скъпа моя, тук, където всеки шум отеква на мили — усмихнато й бе обяснил той. — Ако някой те чуе, възможно е да не разбере, че двамата с теб просто се забавляваме… та нали сватбеното ни пътешествие вече започна!
Той й предложи да изпробва одъра и колелото за мъчения, за да добиела представа как са се чувствали нещастниците, които попадали в ръцете на Инквизицията.
— А след това, скъпа моя, би могла да напишеш роман, за времената на Инквизицията и съвсем правдоподобно да опишеш усещането от впиващите се в китките и глезените кожени ремъци.
Когато видя ужасения израз на очите й, той се засмя и с кадифено мек глас я увери, че искал само още малко да се позабавлява. След това я блъсна на одъра за мъчения и завърза китките й над главата. Същото стори и с глезените, като гледаше краката й да бъдат болезнено разкрачени. След това завъртя няколко пъти колелото. Болката от разтягането на крайниците й беше непоносима.
„Ох, боже… ох, боже!“ Би извикала, ако можеше… би изкрещяла с пълно гърло, но от устата й иззад парцала се отрони само глух, уплашен стон.
— Е, нека не прекаляваме още от първия път, нали така?
Лора чуваше собствените си стонове и гласа на Реджи сякаш от дъното на някакъв тунел. Копнееше да изгуби съзнание, да умре… само и само да се избави от кошмара, който все не свършваше.
Какво още искаше от нея? Бе подписала всичко, прехвърляйки му цялото си имущество. Какви ли още мъчения щяха да му хрумнат?
Цялото й същество беззвучно крещеше за помощ. Молеше се всичко това да се окаже само кошмар, от който тя скоро щеше да се събуди. Зовеше своя любим, мъжът, чиято любов така небрежно бе изгубила! Защо не бе дошъл? „Трент, о, боже, Трент! Чуй мислите ми, моля те! Почувствай ги и… дари ме отново с любовта си, вземи ме в обятията си и ме притисни силно… моля! Трент… Трент… Трент…“
Тя отново и отново извикваше наум името му, заглушавайки подигравателните думи, с които я обсипваше Реджи и болките, които причиняваше на беззащитното й тяло, преди с професионална изкусност да започне да я бичува. Използваше камшик за кучета, който бе взел със себе си, за да научи жена си на послушание. Поне така бе обяснил на Арчи, при което и двамата избухнаха в смях. „Ах, Трент — мислеше Лора. — Защо не разбрах? Защо не разбрах, че ти си истинският? Трент…“
Когато забеляза, че наближава килията за мъчения, Трент извади ножа от канията с гримаса на див, смразяващ кръвта гняв. На светлината на факлите острието вече изглеждаше изцапано с кръв, каквото и щеше да бъде скоро. „Скоро“ — мислеше той през червената пелена на гнева. Скоро! А след това… сега!
„Трент“, подобно на заклинание повтаряше името му Лора. „Той ще дойде и ще ме спаси… той ще дойде, ще дойде!“ В този момент камшикът се впи в бедрото й и болката я накара да отвори очи. Тогава го видя! Видя го зад рамото на Реджи… облечен почти по същия начин, както тогава, при тяхната първа среща, с висящи от външната страна на бедрата му револвери. Но изразът на лицето му, погледът на сивите му очи беше по-различен от всичко, което някога бе виждала.
— Така, моя Лора — подигравателно поде Реджи, но в този момент дочу зад гърба си смразяващо кръвта съскане, подобно на звука, издаван от гърмящата змия миг преди да нападне.
— Обърни се, кучи сине! Обърни се, за да виждам лицето ти, докато умираш.