— Но защо ще ми трябва друг мъж, докато ти се грижиш, винаги да бъда щастлива и доволна?
— Мисля — сърдито обясни Трент, — че моментът е много подходящ за една гореща баня! — Още преди да изрече това, той вече я бе издърпал за ръце от леглото, върху което тя сладко се бе изтегнала и, без да обръща внимание на изречените с половин уста протести и вели опити да се освободи от хватката му, я поведе към банята.
— Наистина ли, Трент? Отново ли?
— Ами да, разбира се! Най-напред можеш да ми изтъркаш гърба… след нашата първа среща често съм съжалявал, че тогава не те накарах да го сториш!
— Ах, дълго щеше да го помниш! — извика Лора, чийто горещ темперамент отново припламна, преди Трент да я вземе в обятията си и силно да я притисне към себе си.
Все още без да я пуска, Трент рече с глас, който вече не беше игрив и невинен, а сериозен и настоятелен:
— Винаги ще те желая, Лора. Искам винаги да бъдеш до мен, ясно ли е?
— Ах, Трент… да! Съвсем ясно. Но…
Той заглуши думите й с целувки и Лора отново изпита безмерната радост от сливането с него. В този миг узна онова, което той винаги беше съзнавал — че за тях двамата на света не съществуваше никой друг!
— Започвам да мисля, че те са знаели какво правят, нашите испански предци! — почти замаяно промърмори Лора.
— Какво мърмориш под носа си? — гласът му прозвуча изключително заплашително, така че Лора побърза да отвърне:
— Нищо! Абсолютно нищо… mi quendo! Ah! Mi amor! Mi amor!
— Това исках да чуя!
След това се любиха… и отново, и отново…
ЕПИЛОГ
СВАТБАТА
— Да… ох, това е прекрасно. А цветята? Но, разбира се, те са чудесни и толкова подходящи за случая, точно както казахте. Виждам, че напълно мога да ви се доверя, господин Арман! Имате великолепен вкус.
Майката на булката, Вирджиния Брандън Морган, дари търговеца на цветя и смутените доставчици с лъчезарна усмивка, докато съпругът й палеше цигарата си. „Какъв опасен мъж“ — мислеше Арман. Надяваше се ястията и подредбата на цветята да допаднат на господин Морган. За миг Арман бе обзет от необяснима нервност, докато не установи, че господин Морган се вълнува повече от мисълта да остане насаме с очарователната си съпруга, отколкото от приготовленията за сватбения прием. А и кой можеше да го упрекне за това?
— Стив! Не можа ли да почакаш малко? — сега, в усамотението с изглед към морето спалня в дома им в Монтерей, Джини бе олицетворение на зеленоока вещица. — И ми се искаше да не бе канил семейство Дрискъл! Просто не мога да понасям Бари Дрискъл!
— Така ли? Но той изглежда очарован от теб, скъпа моя.
— Стив… о, Стив, почти не мога да повярвам, че… ох! Сигурна съм, че Лора ще бъде щастлива с Трент и… Съзнаваш ли, че оттук насетне по всяко време може да се сдобием с внуци!
Стив се направи, че не е доловил трагичната нотка в гласа й, наведе се над нея и страстно прошепна, допрял устни до ухото й:
— За бога, жено! Не можеш ли да престанеш да бъбриш? В края на краищата, както добре знаеш, доведох те тук със съвсем различна цел! Дори и да се сдобием с внуци, това не променя нищо тук… и тук… и…
— Ох, Стив! Ах… престани!
— Сериозно ли говориш?
— Не, дяволите те взели! Знаеш го много добре!
Те едва не закъсняха за церемонията, състояла се в старата сграда на мисията „Сан Карлос Боронео“ в Кармел, нещо, срещу което — познавайки родителите си — не се възпротиви нито Франко, нито Лора.
— Пак са го правили! Винаги познавам по погледите им! — прошепна Лора на Трент малко по-късно.
— В случай че се измъкнем живи от тази блъсканица, надявам се скоро и ние да изглеждаме така! Ах, скъпа, трябваше ли наистина да изтърпим всичко това, за да се венчаем? — След това Трент погледна невестата си в очите и със съвършено променен глас рече: — От друга страна обаче, бих сторил всичко, за да съм сигурен, че ми принадлежиш… и ще останеш при мен!
— Мисля… — Лора неочаквано замълча, а когато Трент проследи посоката на погледа й, от устните му се изтръгна тиха ругатня. Веднага след това той се усмихна развеселен.
Лейди Хонория наистина бе приела поканата.
— Трябва да видя това със собствените си очи — беше казала тя. Сега възрастната дама оглеждаше с привичната си безцеремонност бащата на булката, докато той с изкуствена любезност й целуваше ръка.
— Ха! — забеляза тя — Знаете ли, по мое време негодници като вас с лопата да ги ринеш! Освен това имате хубава и умна жена, господин Морган, така че не си губете времето да ми целувате ръка! Ха!