— Филомена! Къде си? Трябва ли полугола да тръгна да те търся?
— Идвам! Какво нетърпение! Вече не съм толкова подвижна, колкото някога, би трябвало да го знаеш.
Лора, която много добре знаеше как да върти някогашната си бавачка на малкия си пръст, се хвърли на врата й и я прегърна веднага щом възрастната жена се появи на прага, задъхана от изкачването по стълбите.
— Съжалявам, Филомена, но уханието на закуската ме подлудява… а снощи не хапнах почти нищо.
— Да, вярвам ти! — отвърна Филомена. — Всичкото вино! Забелязах колко много изпи! Прекалено много за момиче на твоята възраст. Казах го и на майка ти. Виното те удря в главата и възбужда сетивата! И… какво ще сложиш под роклята, което вчера бе съблякла, а?
Лора вече се бе вмъкнала в роклята и сега се обърна към огледалото.
— Облякох една от новите си ризи! Не виждаш ли? Но без корсет! Така пристегната, не бих могла да преглътна и троха. Когато поема въздух… така… и го задържа, роклята ми стои съвсем добре. Моля те, побързай! И не си губи времето да ме хокаш… Когато отпътувам за Европа, няма да има кого да мъмриш, знаеш ли? Тогава ще ти липсвам!
— Ха! Наистина ще ми липсваш… грижите и ядовете ще ми липсват! Жал ми е за хората, които ще трябва да се грижат за теб и да направят от теб дама, докато господинът и госпожата обикалят по света. Стой мирна сега, ако искаш да ти закопчая роклята. Трябваше да я огладя още малко, знаеш ли? Каква младеж само е днешната! Кълна се пред светата Дева Мария, че не зная какво ще излезе от теб… и от нас покрай теб!
— Ах, Филомена, замълчи! Сигурна съм, че на моята възраст си била не по-малко луда… даже повече. Не си ли ми казвала сама…
— Стига… стига! Забрави онова, което съм казала! От мен никой не е искал да ставам дама, бях дъщеря на беден селянин и трябваше да намеря най-добрия начин да се оправям в живота! Така!
Филомена стоеше мрачна и със сърдито издадена напред долна устна зад Лора, която пощипна бузите си и уви дебелата плитка на тежък кок високо на тила, така че сега покрай врата й надолу към гърба се спускаха само няколко непокорни къдрици.
— Мама и татко слязоха ли вече? Ах, колко съм гладна! Надявам се, че е останало нещо от закуската.
Все още мърморейки, Филомена последва Лора на излизане от стаята, както правеше винаги.
— Разбира се, има достатъчно! Също и за пиене. Прекалено много, както обикновено! И защо бързаш толкова, че чак се спъваш в полите си? Повдигни ги с едната си ръка, както правят истинските дами!
— Филомена! — Все пак Лора забави крачка и повдигна полите на роклята си. Какво ли щеше да измисли, ако се спънеше и подобно на кълбо прежда се търкулнеше току пред краката му?
— А ако припряността ти не е предизвикана единствено от глада, а и от желание да го видиш отново, онзи бандит с каменно лице, то тогава по-добре си спести труда. Той замина още преди шест сутринта, а с него и брат ти. И по-добре, защото ти си прекалено млада, за да се обвързваш с подобен човек!
— Ах, какво говориш? — избухна Лора, а след това обърна гръб на мърморещата стара жена и влезе в малката трапезария.
Значи вече бе заминал? При това с Франко. Не че това имаше някакво значение, но й се щеше да го бе поставила на мястото му. Нямаше абсолютно никакво значение… слава богу, беше се отървала от него! С това бе сложено край на една неприятна и досадна история, която сега възможно най-бързо трябваше да зачеркне от паметта си.
Защо тогава се чувстваше така необяснимо пренебрегната и разочарована от това, че не си бе направил труда дори само от вежливост да се сбогува с нея? Неочаквано й хрумна една нежелана мисъл и, ядосана на самата себе си, Лора бързо я прогони.
Какво щеше да стане, ако тя бе тази, която трябваше да го съпроводи до Калифорния, а не Франко?
Лора замислено отпи от черното си кафе, без да се безпокои, че би могла да се опари. Значи Трент Чаланджър бе отпътувал — без съмнение след като е уредил „деловите въпроси“, които трябваше да обсъди с баща й… също както и въпроса с нея. Какво всъщност трябваше да го задържа още тук, след като бе свършил всичко, заради което бе дошъл?
Нека Франко да се мотае с него и да придобива лоши навици. Тя щеше да отпътува за Европа, за да разшири кръгозора си. И да научи много неща по свое собствено желание. Докато той… но какво я засягаше какво прави Трент Чаланджър и къде ще го отвее вятъра? С изключение на плътското провличане между тях двамата, пламнало внезапно предната вечер и което тя не можеше да отрече, те наистина нямаха нищо общо помежду си.
Лора отпи голяма глътка от горчивото черно кафе и си изгори небцето. Почти се зарадва на болката, която я отвлече от мислите й. От спомена за чувствата, каквито никога преди не бе изпитвала и които я караха да изгуби себе си, от усещането, че не е господар на собствените си емоции, разкъсвана и подмятана насам-натам от някакъв вихър.