„Никога повече няма да допусна да бъда завладяна от чувства, които не разбирам!“ — закле се Лора, докато една тъмна, първична част от нея почти с копнеж се питаше какво би станало ако… ако те двамата не бяха чак толкова цивилизовани или толкова наблюдавани?
Майка й бе казала направо и без заобикалки:
— Той е почти същият, какъвто беше баща ти на неговите години. Бъди предпазлива… не се подлъгвай по външността… но и не се чувствай задължена да узнаеш какво се крие под нея! По дяволите твоето любопитство! Може да се окаже, че те води към нещо, което не си желала!
— Но ти си го сторила, мамо! А си израснала във Франция, сред изискано общество… не си познавала грубата страна на живота, за разлика от мен!
— А ти не знаеш нищо за мъжете… поне досега! Не искам да бъдеш принудена да страдаш, разбираш ли? Каквото и да правиш, бъди нащрек, Лора, за да можеш да претеглиш всички „за“ и „против“. Боя се, че прекалено много приличаш на мен и понякога това ме плаши!
— Мога да се пазя и сама, мамо! И точно това ще правя… винаги!
ЧАСТ ВТОРА
ПАРИЖ — БЕЛ ЕПОК
7
„Хубаво е да се завърнеш в Париж“ — мислеше Лора. В къщата, завещана от леля Селин на майка й. А тъй като за Джини не бе тайна голямата обич на дъщеря й към Париж, тя й я бе подарила за двадесет и първия й рожден ден.
— Толкова щастлива бях някога тук с леля Селин и чичо Албер… и братовчед ми Пиер, разбира се — бе казала майка й. — На шестнадесет имах известна слабост към Пиер!
— А той отвърна ли на чувствата ти?
Лора помнеше нервния смях на майка си.
— Хм, мисля, че бе започнал сериозно да се интересува от мен, още повече че всичките му приятели тичаха подире ми. Но междувременно в главата ми бе останала единствено мисълта за пътуване до Америка… и блянове за всички онези приключения, които ми предстояха!
„И ето ме тук“ — мислеше Лора, взирайки се през прозореца в дъжда навън. Валеше като из ведро! Днес, обаче, това беше без значение за нея. Бе уморена от пътуването и малко почивка щеше да й се отрази добре. Жадуваше да се отпусне, веднъж по изключение да остане сама с мислите си. На сутринта, разбира се, всичките й приятели щяха да дойдат да я видят. От нея се очакваше да посети чичо си Пиер и неговата съпруга Лорна… но в момента Лора не искаше да мисли за това. Възнамеряваше вместо за задължения да мисли за своите собствени желания и планове, сега когато отново бе в Париж. Сама, пълнолетна и независима благодарение на благосъстоянието, което дължеше на факта, че имаше свободомислещи и толерантни родители.
— Пътищата ни се пресичат винаги отново и отново! — бе свикнала да се утешава без много да му мисли, когато срещнеше родителите си по време на някое от нескончаемите им пътувания. Както винаги те бяха напълно непредвидими, така че сега Лора нямаше да ги види почти цяла година, тъй като по някаква прищявка бяха решили да посетят Индия.
Лора загърби прозореца и дъжда навън и прекоси помещението, примамена от проблясващите игриви пламъци в камината, които пръскаха искри. Дъждът й действаше успокояващо с монотонния си ромон. Но огънят и пламъците символизираха неспокойствие и предизвикателство. Противоположности… като хората, като земите, които бе обиколила и опозната през последните три години. Изглеждаше й почти невероятно колко много време бе изтекло, откакто напусна сигурността и уюта на Калифорния и Мексико, за да отпътува за Европа. Тогава все още раздирана от противоречиви чувства, които не можеше да обясни дори и пред самата себе си. Съмнение и несигурност, смесени с един вид страх от непознатото и непривичното.
Но сега… да, междувременно се бе превърнала в съвсем друг човек. Пътуванията я бяха научили на много неща и я бяха променили. Имаше желание и потребност да се учи още и още, да преживее всичко онова, което все още не познаваше. Да изследва нови усещания и да се учи да ги владее. О, да! Искаше всичко… всичко, което животът можеше да й предложи. Но от друга страна… Лора се отпусна с въздишка в креслото, взирайки се със смръщено чело в огъня. По дяволите, защо винаги трябваше да има едно „но“?
Двамата с Франко бяха обикаляли Европа цели три наситени със събития години — понякога със, но по-често без родителите си. Понякога се задържаха на някое място по месец или два, но след това задължително отново отпътуваха, вечно с нови възпитатели, учители по езици, по музика и танци. И навсякъде, където пристигнеха, Лора се чувстваше като някоя парникова орхидея. Тя беше посещавала дори лекциите на професор Фройд, който по онова време развиваше във Виена революционното си учение!