Всъщност не само се бе издигнала до интелектуалните висини на тогавашното общество, но на съвсем незряла възраст бе опознала и безпътната, светска страна на живота в Париж!
Познаваше всеки, който представляваше нещо, и си бе изработила увереност и умение в общуването, които я превърнаха в една от най-забележителните личности от висшето общество. Лора имаше дързостта непоколебимо да защитава собствените си възгледи и представи, вместо да се ръководи от господстващите мнения.
А това, както тя добре знаеше, дължеше на факта, че бе достатъчно богата и независима, за да нехае за общоприетия морал! „Поне — утешаваше се сама — се научих да крия чувствата си.“
Както и бе предполагала, приятелката й Селест дьо Форне се появи още съвсем рано сутринта, събуждайки я от изпълнения й със сънища сън.
— Ох! Тази Адел, защо те е пуснала? Казах й…
— Наредила си й да казва на всеки, който дойде, че си изтощена от пътуването и не желаеш да бъдеш безпокоена. Но в края на краищата аз не съм всеки! И, разбира се, знаех, че това ще е единствената възможност да те видя насаме и да науча лично от теб всичко онова, което ти се е случило през последната… наистина ли стана цяла година? Е, най-малкото бе крайно време да се завърнеш от онези пущинаци, където и да си се мотала! Липсваше на всички ни, дори на баронеса Адолф дьо Ротшилд и клуба на амазонките. Така… сега трябва да ми разкажеш всичко! Кълна ти се, че дума няма да излезе от устата ми. Ернесто, онзи малък италиански принц, какво стана с него? Имаше ли някой друг? Имам предвид някой интересен човек! Е?
— Mon Dieu, Селест, остави ми малко време да се събудя като хората, за да мога да отговоря поне на част от многото ти въпроси!
Тя седна в леглото и се прозина, търкайки слепоочия. Безмилостните кафяви очи на приятелката й не се откъсваха от нея нито за миг.
— Кафе, точно от това имам нужда сега. На ставане не съм особено сговорчива!
Лора хвърли към Селест умолителен поглед, но младата жена само сви рамене, преди да тикне към нея един поднос.
— Кафе… пълна кана. А освен това пресни кифлички с масло и мармалад. Това достатъчно ли е за момента?
— Но аз не бих могла да разкажа всичко, дори и само да си го спомня! — проплака Лора. — А освен това не са минали и шест месеца, откакто за последно бях в Париж, а след това се срещнахме… в Монако, ако не се лъжа. Или в Екс! Боже, пътувах толкова бързо и толкова дълго, че съм загубила представа за времето! Във всеки случай последната ни среща не беше чак толкова отдавна, сигурна съм в това.
— Достатъчно отдавна беше, момичето ми! Но поне се върна навреме за сезона. Очаквам да се случат толкова много неща! Да се запознаем с толкова много нови хора. Но най-напред Ернесто. Получи ли се нещо с него? Той изглежда ужасно мил, а освен това много богат и много интересен! Успя ли да се освободиш от онзи дракон, майка му? Получи ли се?
— Ернесто@ О, моля те, Селест. Той беше истинска катастрофа!
— Но — непоколебимо настояваше Селест, — чух, че сте прекарали заедно най-малко седмица — достатъчно дълго време, за да поболееш майка му!
— Да — отвърна Лора и направи гримаса. — Но след това реши да се предаде… след като принцеса Ди-Пасти — тя е стара и много близка приятелка на баща ми, която не може да понася майка ми, — е, допускам, че е споменала за огромното ми наследство! Пфу!
— Тогава значи не е имало никаква катастрофа! Значи маман нямаше нищо против?
— Да — потвърди Лора. — Но аз имах! Не бях очаквала… За американците винаги говорят, че били толкова страстни! Всеки ти го каже. От теб също съм го чувала! И той бе такъв… изглеждаше толкова самоуверен и беше… изглеждаше дяволски решителен. Мислех си, че това ще е една възбуждаща и романтична връзка, само че… Е, и? Какво стана?
— Ами — със съжаление призна Лора, — чувствах се като водач експедиция! Мисля, че той очакваше от мен да…
— Хм! — разбиращо я прекъсна Селест. — Да бъдещ водещата, да му подсказваш какво трябва да прави, как да го прави и кога? Да се държиш… е, с други думи, да заместиш майка му!
— Откъде, за бога, знаеш всичко това? И защо не ме предупреди предварително?
Без да обръща внимание на гневната нотка в гласа на приликата си, Селест дьо Форне сви рамене и повдигна грижливо поддържаните си вежди.
— Но, скъпа, защо трябваше да те предупреждавам? Не е ли по-добре да се учиш от натрупания опит? А освен това не си ме молила за съвет. — Тя се засмя безгрижно. — Значи… повече никакъв Ернесто! Върна го на майка му, нали така? И после?