Ако Ена бе дори на половина толкова дръзка, колкото приятелката си Лора Морган, никога не би допуснала глупостта да допусне да бъде омъжена за Арчи.
На лейди Хонория не й се бе удало да се превърже към сина си, макар че двамата умееха да проявяват търпимост един към друг. Мисълта, че постоянно всяваше известен страх у него, й доставяше удоволствие. Не харесваше и мъжа си, така че се почувства безкрайно облекчена, когато безпътството му го погуби. Да бе родена в друго време, навярно щеше да заприлича на Лора Морган. Но по нейно време човек правеше онова, което очакваха от него и се научаваше умно и дискретно да следва пътя си! Тя бе имала много любовници — бе ги избирала по свой вкус и изоставяла, когато й омръзнеха, — но никога не го бе правила публично достояние! Намираше, че тази лекция ще е само от полза на госпожица Морган. Най-малкото тя трябваше да се научи да проявява благоразумие. Какво ли бе следващото нещо, което щеше да хрумне на момичето?
„Каквото й да е то — трябваше да признае наум графинята, — едва ли ще бъде скучно.“ Онова, което вършеше Лора Морган, винаги беше интересно! И една от причините толкова да хареса това момиче, бе фактът, че във всяка отношение Лора изглеждаше такава, каквато тя, Хонория Мейхю, искаше да бъде преди години, когато още не бе отрезвена от бремето на последствията. О, да… в нейната младост дори в най-разпуснатите среди неизменно се бяха съобразявали с евентуалните последствия, а ако не, човек не трябваше да забравя примера на клетата Каро Ламб, която бе загърбила всяка предпазливост в отчаяно преследване на лекомисления самохвалко Байрън.
За нещастие накрая бедното глупаво създание бе проиграло всичко! Лора Морган бе различна. Щеше да е интересно да се наблюдава как се развива животът й.
10
— О, боже! На предела на силите си съм! Тези безкрайни посещения и срещи… почувствах се както някога във фехтовалната академия!
Лора се отпусна върху затрупаното с листове канапе, запрати шапката си в един ъгъл и вдигна добре оформените си, обути в копринени чорапи крака в лудешка пародия на канкан, преди да продължи почти без пауза:
— Въпроси… до гуша ми дойде от въпроси! Слава богу, поне при теб мога да се отпусна!
Франк Харис бе един от новите приятели на Лора, представен й преди време лично от Франко! Журналист и романист, той бе уважаван и ценен в литературните кръгове. Харис, който седеше срещу посетителката си, сега трябваше да си поеме дълбоко дъх, преди строго да отвърне:
— Радвам се, че се чувстваш добре, но трябва да ти кажа, че с мен нещата не стоят така! Всъщност в момента не съм в състояние дори да стана и да ти налея чаша вино! Моля те, свали тези крака… освен ако най-накрая не ми позволиш…
— Не! — изправила се рязко и спуснала роклята си чак до кокалчетата, Лора му заприлича на непослушно, опърничаво дете. — Престани да ме дразниш, Франк! Аз… гледам сериозно на това… на нещата, които написах в последно време. И бих искала ти… имам нужда от искрената ти оценка, Франк! Искам хората да ме вземат на сериозно! Да, дори брат ми, който сега говори много за промените, които е наложително да бъдат извършени… Но всичко това са само теории, дрънканици! Не разбираш ли това, Франк? Може би ако се изразя по подходящ начин… ако използвам дори формата на роман… бих могла да спечеля много привърженици! Така, така, значи искала да бъде вземана на сериозно.
Франк Харис неведнъж бе пожелавал Лора Морган да погледне сериозно на него… да го възприеме като свой любовник! Жените го привличаха необикновено силно. Особено онези, в които имаше някакво предизвикателство и които човек не можеше да завоюва прекалено лесно. Както бе установил, Лора Морган не се поддаваше лесно на класификации. Бе надарена и чувствителна писателка, но и богата наследница, която можеше да има практически всеки мъж, когото пожелаеше. Отгоре на това — колко несправедливо! — тя бе и красива. Имаше и други думи, които я описваха доста точно — иронична, възбуждаща, многообещаваща, провокативна… наивна. Колко ли всъщност знаеше за любовта Лора? „Това — мислеше си Франк — е истинска загадка.“
— А освен това — продължаваше Лора, — чух много за способностите ти като любовник, а и зная, че пишеш за преживяванията и опита си в тази област… при това с най-големи подробности! Всъщност това не ме засяга… в случая се възхищавам на откровеността ти! Но аз лично бих предпочела сама да пиша, вместо други да пишат за мен… опитай се, моля те, да го разбереш! А освен това бих предпочела да останеш мой приятел и довереник, вместо да гледам на теб като на случаен любовник! Толкова добре се чувствам с теб, Франк — завърши тя. — С теб мога да говоря за всичко… дори се вслушвам в съветите ти и понякога ги следвам, не е ли така? А освен това, в момента не съм готова за нов любовник. Има някои други неща, освен сексуалността, които бих искала да изследвам по-напред.