— Е, мога ли тогава като приятел да те попитам, дали вече имаш някакви наблюдения върху сексуалността? Създаваш впечатление на жена, за която няма никакви тайни… или поне почти никакви. Но въпреки това имам усещането, наречи го интуиция, ако искаш, че ти… че ти шмекеруваш, скъпа Лора! Че си една чудесна актриса!
Със смесица от отчуждение и неприкрит интерес той погледна към купчината листове, които младата жена току-що бе стоварила на и без това затрупаното му бюро.
— Опитвам съвсем нов начин на писане… това е, което има значение — обясни Лора, чиито сини очи бяха потъмнели. — Трябва да ми обещаеш да бъдеш искрен, в противен случай никога няма да ти простя. — След тези думи тя напусна бедната му, разхвърляна стаичка — също толкова вихрено, колкото и се бе появила. По дяволите нейното безразличие! Е, навярно ръкописът щеше да му даде някои решения на загадката, която представляваше за него личността на Лора Морган, убеждаваше сам себе си Франк.
Тя бе нещо повече от загадка, беше… необикновена! Съвсем определено не бе от жените, които човек в кратко време успяваше да прозре. Как би могъл да забрави нощта, в която бе съпровождал все още преливащата от надежди Лора из кафе-кабаретата на Монмартр?
По онова време тя подражаваше на Жорж Санд и Рашел, появявайки се на публични места в мъжки дрехи — съвсем модерни, разбира се, тъй като не някой друг, а сам Робер дьо Монтескьо се бе погрижил за модела и кройката на облеклото й. Слава богу, брат й никога нямаше да научи за това!
И ако Франк не харесваше истински Лора, би намерил доста причини да не я види никога повече! В края на краищата онова, с което един мъж можеше да се примири, имаше граници!
Бяха срещнали трима мъже, които изглеждаха като професионални боксьори, с огромни безформени юмруци, а освен това доста пияни и неприятни.
— Гледайте, още една от онези „модерни“ женски! — бе изръмжал единият, след като огледа Лора от копринената шапка и тънката цигара до елегантните обувки. — Би трябвало да й дадем един урок. Да я научим да уважава мъжете, а?
Винаги когато излизаше, Франк носеше със себе си бастунчето със скрита в него шпага, но Лора не му остави време да докаже, че може да си служи с него.
Безстрашна като мъж, тя хладно и презрително бе изгледана натрапника, след което с рязко движение го накара да седне обратно на стола си.
Мъжете бяха побеснели и изпълнени с омраза — на Франк му бе достатъчен само един бегъл поглед, за да го забележи, — но Лора изглежда изобщо не се безпокоеше от това.
— Сигурни ли сте, че не желаете да спрете до тук? — подигравателно бе попитала онзи, която я заговори пръв. — Може би трябва да ви предупредя…
— Какво? Че си…
Реакцията на Лора бе слисваща — почти като фокусите на някой магьосник. Тя бе останала неподвижна, изчаквайки първият от мъжете да се приближи, след което с леко пренасяне тежестта на тялото си бе извъртяла ръка като някой матадор на арената за корида. Докато нападателят се свличаше на земята, изпод полуспуснатите си мигли тя не изпускаше от поглед другите двама.
— Е? Иска ли още някой мъж да премери сили с една жена?
Първият, който заслепен от гняв, бе имал глупостта да извади нож, с болезнен вик полетя по гръб — по всичко изглежда със счупена китка. Другите двама хвърлиха поглед към усмихнатото лице на Лора, обърнаха се и избягаха.
— Можем ли вече да вървим? — несмутимо се бе обърнала Лора към Франк, който стоеше онемял от объркване и не можеше да повярва на очите си. — Тук постепенно става скучно, не мислиш ли, Франк?
Изглежда, каквото и да правеше, Лора винаги намираше начин да привлече вниманието на околните върху себе си!
„Ех, да можеше тази жена поне малко да се успокои!“ — твърде често хрумваше на Франк. Или поне той да притежаваше онази сила на волята, необходима, за да устои на предизвикателството, което се криеше зад привидно уравновесената й външност. Тя бе достатъчно лекомислена — бе го доказвала неведнъж — да престъпва правилата и общоприетите норми, при това съвсем безнаказано! И не само това, но имаше и талант, истински белетристичен талант, който можеше да се сравни с този на познатите му журналисти и писатели, включително с неговия собствен, и дори да ги засенчи. Ако Лора съсредоточеше всичките си усилия върху това да записва наблюденията и откритията си за хората и криещото под бляскавата повърхност на така нареченото общество с неговите закостенели правила, обичаи и нрави… Но какво знаеше всъщност тя за истинския живот? Какво бе преживяла сама, ако не се вземат под внимание предизвикателните й приказки и държане?