Във всеки случай, утешаваше се сам Франк, когато се разочароваше от нея, той бе единственият мъж, на когото Лора изглежда се доверяваше! И навярно един ден той щеше да бъде мъжът, преодолял преградите, които Лора бе издигнала между себе си и света, и който щеше да открие истинската, страстна, женствена страна на Лора Морган. Все някога тя щеше да се предаде… пък било то и от чисто любопитство!
На Франк му допадаха „драсканиците“, както тя пренебрежително наричаше своите бележки, и й бе обещал да ги публикува под формата на поредица от статии, подписани с инициалите „Л. М.“
— Няма смисъл да разгласяваме, че тези неща са написани от жена. Съжалявам, Лора, но ти искаше да те вземат на сериозно, нали така? Е, боя се, че за момента това е единственият начин. Имаш да кажеш много неща за несправедливостта и двойния стандарт, наложен и мълчаливо възприет в нашето общество, при това го правиш по доста впечатляващ начин. Ако се подпишеш с името си, никой няма да ти обърне внимание или дори ще бъдеш подиграна… не си прави илюзии! Но ако зад инициалите „Л.М.“ се крие някой мъж, това вече е нещо съвсем друго. Разбираш ли? Несправедливо е, зная, но така стоят нещата. А освен това — добави Франк, хихикайки, — навярно ти, или по-точно господин Л.М., ще бъде извикан на дуел. Чух, че дуелите се връщали на мода!
— Колко весело и вълнуващо! — отвърна Лора, преди да обясни, че трябвало да побърза — имала уговорка с приятели за някакъв излет в Булонския лес, където човек ходеше, за да види и да бъде видян от останалите.
— О, много добре разбирам колко си заета сега, след като се върна, за да се насладиш за кратко на Париж! — отвърна Франк.
Сериозно ли го каза или в думите му имаше ирония? Лора стигна до извода, че й е все едно. Поне в момента, когато имаше толкова много неща, на които да се радва.
Наистина си бе дала дума да бъде „по-сериозна“, както сама се изразяваше, да се съсредоточи върху писането и да ограничи публичните си изяви до минимум. Но за нещастие новите й приятели имаха други намерения за нея и настояваха да ходи тук или там, уверяваха я, че не бивало да пропуска тази или онази среща. Но как иначе би могла да пише истински и правдиво за живота? По-леко бе да се остави на вълната от преживявания и занимания, забравяйки времето и всички ограничения. Пък и защо не? Нямаше никой и нищо, което да я спре — този път дори брат й изглеждаше решен да не се намесва, въпреки че тя отново бе станала обект на нескончаеми клюки и догадки.
Но както Лора добре знаеше, Франко бе влюбен до уши в Хелена, на която просто й липсваше смелост,, да престъпи нормите за приличие, ако и да бе достатъчно дръзка, за да прекарва безкрайни следобеди с него в дома на сестра му, докато се предполагаше, че е на покупки с Лора или на екскурзия, за да разгледа някоя историческа забележителност.
В този момент от живота си Лора бе попаднала във вихър от събития, които не й оставяха миг покой, без обаче да оставят твърде сериозен отпечатък върху чувствата й.
О, да, тя обичаше музиката и, подобно на всички останали, се наслаждаваше на танците, но бе открила, че не реагираше на случващото се по същия начин, както останалите й познати.
Поне за момента обаче, Лора бе решила да мисли само за настоящето и за забавления. Не й ли бе казал сам Франк Харис, че статиите й наистина били изкупени и в най-скоро време щели да бъдат публикувани не само във Франция, но и в Англия? Този следобед тя бе в приповдигнато настроение и готова на всичко.
11
— Лора, скъпа, почти те бяхме отписали! Ела с нас… отиваме първо в Пале дьо ла Глас, а след това ще говорим за костюмите си за бала…
— Селест, почакай малко, за какво говориш? Какъв бал… какви костюми?
— Не четеш ли поканите си? Ами пощата си? Но, скъпа моя, разбира се, говоря за бала на Кат’зар… ще бъде толкова забавно.
— Костюмите, за които вече чух, са доста провокативни, така че и нашите не бива да остават по-назад! А след това, когато се наситим на театъра и празненството в „Мулен Руж“, всички заедно ще отидем при Даниел — тя устройва една от прочутите си нощи с игра на комар и което е най-интересното — никой не бива да сваля маската си! Звучи добре, нали?